Посетителите - Страница 40

— Трябва да се грижим за спешните случаи, когато възникнат — каза президентът. — Междувременно трябва да направим всичко възможно, за да научим повече за нашите посетители.

— Това, което ме озадачава — рече Уайт, — е, че досега те се приземяват единствено в Съединените щати и съвсем малко в Канада. Но не и в Европа. Нито пък в Африка. Нито където и да било другаде. Защо при нас? Защо само при нас?

— Струва ми се, че имам предположение — каза доктор Стивън Алън, научният съветник. — Да се поставим на мястото на посетителите. Да речем, че сме пратили експедиция на някоя друга планета. Пет-шест кораба или сто — броят не е от значение. И търсим нещо конкретно, както онези неща очевидно търсят целулоза. Не знаем много за планетата, към която се приближаваме. Само няколко неща, които сме научили от разстояние, и това е всичко. Затова пращаме долу един кораб, който да проучи обстановката. Има няколко земни масива и ние избираме един от тях за начало. Корабът се приземява и открива онова, което търсим. Открива също, че местният живот в този район изглежда приятелски настроен. На пръв поглед на този конкретен земен масив няма нищо, което би могло да предизвика сериозни проблеми, а ние, разбира се, искаме колкото е възможно по-малко проблеми. Знаем, че този земен масив е безопасен, но не знаем какво е положението другаде…

— Предположението ти е логично — прекъсна го президентът. — Не си ли съгласен, Маркъс?

— Да, съгласен съм. Не съм обмислял въпроса по този начин. Допусках, че посетителите могат да искат да получат доста широка представа за цялата планета.

— Имаш ли да ни кажеш нещо друго? — попита президентът научния съветник.

— Една голяма загадка — отвърна Алън. — Колкото и да не ни се иска дори да си го помислим, изглежда, съществува доста голяма вероятност посетителите да използват някакъв гравитационен контрол. Те се носят на няколко сантиметра над земното равнище. Онзи, който вчера е напуснал Минесота, се е издигнал във въздуха без признак да използва каквито и да било задвижващи съоръжения. Те се спускат към земята бавно, почти сякаш се плъзгат, за да се приземят, но за да се плъзгат, трябва да използват криле, а те нямат.

— Говориш така, като че ли това те обижда — каза министърът на отбраната.

— Наистина съм обиден — отвърна му Алън. — Всеки учен би се обидил. Говорехме за гравитационни вълни, като смятахме, че трябва да са някак си сродни с електромагнитните. И ги търсехме. От много отдавна никой не е успял дори да измисли как да ги търси. Даже в момента не сме сигурни, че използваме правилни методи в опитите си да ги засечем. По едно време мнозина учени твърдяха, а някои все още твърдят, че такова нещо като гравитационни вълни не съществува. При сегашните обстоятелства, даже да бяхме в състояние да ги засечем, то щеше да е само на теоретична основа. Никой няма ни най-малка представа за това как бихме могли да ги впрегнем на работа.

— Предполагам, че хората ти все още работят усилено върху посетителите — каза министърът на отбраната. — Все още има надежда да стигнете до нещо. В края на краищата, минали са само два дни.

— Не само нашите собствени хора — отвърна Алън, — но и всички квалифицирани работници, които успях да привлека за това изследване. Свързах се с редица университети и институти. След няколко дни ще разполагаме с огромни сили за полево проучване. Проблемът е, че почти няма с какво да работим. Можем само да наблюдаваме. Да стоим отстрани и да ги гледаме. Ако можехме да хванем някак си един от посетителите, за да сме наистина в състояние да работим по него, бихме могли да открием нещо съществено. Но за момента това е немислимо. Навярно би било много опасно. Имаше предложение да се опитаме да работим по някое от бебетата на посетителя от Минесота. Но го отхвърлих. Ако бебето започне да пищи, че е наранено, възрастните посетители сигурно ще пристигнат, за да го избавят. Не мога да бъда сигурен в това, но не искам да рискувам.

— Казваш университети и институти — рече Уайт. — Предполагам, само от страната. Защо да не включим и някои учени от други страни…

— Маркъс — остро го прекъсна президентът, — да не започваме отново. За момента това си е наша работа. Посетителите ни помогнаха в това отношение, като се приземиха изключително на наша територия.

— Има няколко в Канада — каза Уайт.

— Можем да работим с Канада. Винаги сме можели. Зная, че руснаците искат да участват, но съм против…

— Едно малко, символично руско участие може и да не е толкова лошо — рече министърът на отбраната. — Ако ги държим настрана и не им даваме информация…

— Надявам се, Уинстън — прекъсна го президентът, — че не мислиш това, от което се опасявам.

— Просто ми дойде наум — отвърна Малъри. — Ако видим, че сме на път да открием нещо, което би могло да наруши равновесието…

— И ако наистина открием нещо, което може да наруши равновесието, както казваш ти, и го споделим с тях, това би довело единствено до нова ескалация. Как смятат останалите?

— Не съм казвал да го споделим — възрази Малъри. — Казах само символично участие. Това е всичко. За да не нараним националното им достойнство.

— Съгласен съм с Уинстън — каза Уайт. — Можем да си позволим да направим жест, за да не понижим реномето на нашите приятели.

Хамънд, който до момента беше слушал мълчаливо, се намеси:

— Това, което предлагате, е да ги покровителстваме. Те ще го почувстват и ще възнегодуват. Ще стане още по-лошо. Могат да го разберат, ако не ги включим, защото така биха постъпили и те с нас, ако положението беше обратното. Или трябва да изядем цялото прасе с тях, или да го запазим за себе си. Но трябва да помним, че може да няма какво да споделяме. При цялото ми уважение към доктор Алън, може да не открием нищо полезно за нас.