Посетителите - Страница 39

Някакъв мъж се спря на един ъгъл в гетото и вдигна ръце над главата си. После изрева към минувачите:

— Нашите братя от космоса пристигнаха, за да ни избавят! Те идват, за да се възправят срещу онези, които ни държат в робство. Да се радваме, братя, защото помощта най-сетне пристигна. — Хората се събираха да послушат безумните му крясъци, хилеха се или се мръщеха, сякаш думите ги удивляваха, но не му вярваха, защото не вярваха изобщо на никого. Но пък усещаха в него някакво първично вълнение, което събуждаше в тях див гняв към собствената им безнадеждност. След час в района започна плячкосване и палеж.

В едно село в Нова Англия някой (останал завинаги неидентифициран) влезе в черквата и започна да бие камбаната. Любопитни хора дойдоха, за да разберат какво става. И на мнозина им се стори добре и подходящо да бъдат там в момента, когато на Земята са пристигнали посетители. Така че влязоха в черквата и свещеникът, пристигнал забързан от дома си, ги завари там. На него също му се стори подходящо да са там, затова започна да се моли заедно с тях. В други села забиха камбаните на други черкви и други хора дойдоха да се помолят. Из цялата земя внезапно върнали се към Бога хора се събраха в черквите.

Националната гвардия загради кацналите посетители с кордони. Магистралната полиция не даваше на автомобилите да спират, защото хиляди любопитни се събраха по местата, където се бяха приземили посетителите. А на няколко различни места посетителите спокойно се носеха ниско над земята и патрулираха магистралите. Шофьори спираха колите си, излизаха и зяпаха. Получаваха се задръствания. Имаше много катастрофи.

24. Вашингтон

Уинстън Малъри, министърът на отбраната, каза на президента:

— Уайтсайд смята, че трябва да проверим как онези неща реагират на огнева стрелба. При тези обстоятелства препоръчвам да го оставим да действа. Не мислех, че има смисъл да го правим, когато посетителят беше само един, но сега те нахлуха…

— Възразявам да наричате „нахлуване“ това, което става — каза държавният секретар. — Приземили са се доста от тях, но не е имало насилие. Не убиват наши поданици, нито пък изгарят наши градове.

Министърът на вътрешните работи Уилям Съливан каза:

— Те изядоха един квартал оттатък река Потомак. Един от тях е излапал склад за дървен материал по западното крайбрежие. Изяждат горите ни в Мичиган, Мейн, Минесота, Вашингтон и Орегон.

— Но не са убили никого — възрази държавният секретар. — Единственото, което са направили, е да откраднат малко целулоза. Не са…

— Един момент, Маркъс — прекъсна го президентът. — Искам да чуя още за тази оръжейна проверка. Какво предлага да направи Уайтсайд? Да прати срещу тях танкове ли?

— Нищо подобно — отвърна Малъри. — Само обикновена проверка, това е всичко. Трябва да разберем как реагират. Спомняте ли си, в Минесота някакъв мъж стрелял по посетителя и той отвърнал на стрелбата, като го убил. Човекът е използвал ловна пушка, вероятно трийсети калибър. Проблемът е, че не знаем какво е станало, как го е направил посетителят. Никой не е забелязал да е бил въоръжен. Нямал е никакви външни особености. И все пак, когато мъжът е стрелял…

— Това, което искаш да се направи, е да стрелят с друго оръжие трийсети калибър, навярно с дистанционно управление, а после да се опитат да определят как стреля в отговор посетителят, така ли?

— Точно така. Ще използваме камери. Високоскоростни камери, които могат да заснемат хиляди кадри в секунда. По този начин сме в състояние да проследим куршума, да запишем момента на удара и да видим какво става. При проучването на филма…

— Да, разбирам — прекъсна го президентът. — Ако си сигурен, че генералът ще се задоволи с трийсети калибър.

— Ще се задоволи. Всичко, което искаме, всичко, което иска той, е да получи известна представа за това как посетителят отвръща на стрелбата. Щом разберем това, можем да продължим оттам.

— Ако е необходимо.

— Точно така. Ако е необходимо.

— И, за Бога, кажи на Хенри да внимава. Да вземе всички възможни предпазни мерки. Да е максимално сдържан. Само един изстрел, колкото да получи представа.

— Ще внимава. Разговарях с него по въпроса.

— Впечатлен съм от това, което казва Маркъс — рече президентът. — Освен работата с целулозата, всъщност не се е случило нищо. Най-неприятното е онзи квартал във Вирджиния…

— Можело е да бъдат убити хора — каза Съливан. — Просто е страхотен късмет, че всички са излезли от къщите навреме. Някои хора са спели. Мнозина от тях биха могли да загубят живота си. А освен това има и посетители по летищата — затварят пистите. Само един самолет да катастрофира заради тях, и ето ти нещастни случаи. Разбрах също, че летят успоредно със самолетите, сякаш ги проучват. Засега не се е случило нищо, но би могло.

— И какво би ни посъветвал да направим? Да извадим артилерията ли?

— Не, разбира се. Но трябва да направим нещо. Не може просто да си седим така.

— Свикахме Националната гвардия — каза президентът. — Полицията е изолирала всеки от нашите посетители и не пуска хората да се приближават. По този начин вероятно можем да избегнем инциденти.

— Ами ако нашите посетители започнат да поглъщат и други квартали? — попита Съливан. — Ами ако навлязат в жилищните райони на градовете и се насочат към къщите, за да получат от тях целулоза? Как ще се погрижим за хората, които ще останат без дом?

— Още не са го направили — отвърна Маркъс Уайт. — Явно случаят във Вирджиния е изолиран. А и посетителят е спрял, след като е сдъвкал няколко къщи, сякаш е разбрал, че е допуснал грешка.