Посетителите - Страница 38

— Ще си имат големи проблеми сутринта, когато въздушният трафик се натовари.

— Имат ги и сега. Трудно можеш да се оправиш с въздушния трафик, когато една от пистите ти излезе от строя.

— Как мислиш, защо онова нещо се е приземило на летището?

Голд поклати глава.

— По същата причина, по която другото се е приземило на магистралата. Защо изобщо се приземяват? — Той протегна ръка и взе сноп листове, откъснати от телетипите. — Приземяват се из цялата страна. Това са първите съобщения за забелязани посетители, но някои от тях вече се потвърждават. Едно съобщение тук, друго — там. От шофьори на камиони, закъснели пътници, които се прибират от работа, нощни пазачи, от всевъзможни нощни птици.

— Като нас — каза Гарисън.

— Да. Като нас.

— Ще трябва да покрием щатското правителство и федералните институции — рече Гарисън. — Всички политици или институции, които може да са замесени. Уилямс е човекът, който трябва да се свърже с местното бюро на ФБР. Никой няма да измъкне много от ФБР, но Уилямс ще свърши повече работа от всеки друг. Изглежда, че се справя с тях.

— А Камбъл би могъл да се заеме с някои хора в университета — предложи Голд. — Физици, психолози, инженери, специалисти по аеронавтика. Възможно е да могат да му обяснят нещо от това, което става. Може би някои от социолозите и психолозите ще са в състояние да направят преценка на обществената реакция. А не можем да оставим настрана и църквите. Дали цялата тази работа ще окаже някакво въздействие върху религиозното мислене?

— Трябва да подбираме внимателно източниците си — каза Гарисън. — Някои от тези духовници са склонни да се изхвърлят безкрайно във всички посоки и без да влагат никаква мисъл, независимо от темата.

— Робъртс е човекът за тази работа — каза Голд.

Телефонът иззвъня и Гарисън го вдигна.

— Ти ли си, Джони? — чу той гласа на Кати. — Какво правиш там посред нощ?

— Някои от твоите посетители пристигнаха насам. Ами ти? Мислехме си да ти се обадим, но решихме, че спиш.

— Спях, но Стифи почука на вратата и ме събуди.

— Стифи ли?

— Онзи старец, който стоеше на телефона вместо мен.

— Аха! И защо е чукал на вратата ти?

— Спал пиян навън и когато се събудил, ги видял.

— Кого видял?

— Още посетители. Поне дванайсет. Спускали се в група. Приземили се оттатък реката, в резервата. Подредили се един до друг, поваляли дърветата и изхвърляли целулоза.

— Но Стифи…

— Дадох му пет долара да поддържа телефонната връзка. Чет му даде бутилка. Човекът е наш до гроб.

— Имаме нужда от теб и Чет тук, Кати. Струва ми се, че рано сутринта има самолет от Бемиджи. Ще успееш ли?

— Той тръгва чак към шест. Имам много време. Дори достатъчно, за да отида и да погледна отблизо тези нови посетители. В момента Стифи събужда Чет.

— Добре. Направи каквото можеш. Но не изпускай самолета. Тук има ужасно много работа.

— Ще трябва да дам на Стифи още една петарка.

— Дай му десетачка — каза Гарисън. — Нортън може да наблюдава онези неща и Стифи ще му помага по малко.

23. Съединените щати

Хората се събуждаха и включваха радиоапаратите си, за да разберат какво ще бъде времето през деня. Нямаше синоптични прогнози — вместо тях течеше коментар, нещо средно между новини, учудване и предположения.

Хората слушаха и усещаха първото леко бодване на страха. Посетителят от Минесота беше новост, събитие, което им бе донесло вълнение и известно опасение, но тогава той беше единственият. Беше останал малко и после бе отлетял. Като се изключеха малките му, историята бе свършила. Но сега на Земята внезапно се беше спуснала цяла орда посетители. Държаха се добре, разбира се, и всъщност не причиняваха проблеми, но пораждаха тревожния въпрос какво представляват и защо са дошли на Земята.

Хората отиваха на работа, но през целия ден се срещаха с други хора, които бяха готови да поспрат и да поговорят за въпросите около посетителите. С напредването на деня тревогата продължаваше да нараства — натрупваха се слухове, предположенията се увеличаваха и всяко едно усилваше чувството за тревога, а понякога и чувството за страх. Работата не вървеше.

Един фермер в Айова, който не бе включил радиото си, излезе по зазоряване, за да се заеме със сутрешните си задължения, и спря при вида на огромната черна кутия, която се бе настанила в царевичната му нива. Той побърза да се върне в къщата и отново излезе, въоръжен с ловна пушка и напълнил джоба на якето си с шепа патрони. Запали малкия си трактор, стигна до царевичната нива и спря до оградата. После слезе от трактора, прескочи оградата и се насочи към посетителя. Той не даде знак, че е забелязал приближаването му. Фермерът предпазливо го заобиколи. Явно не правеше нищо, просто си седеше там. Той вдигна на два пъти пушката, сложил показалец на спусъка, и всеки път не се решаваше да стреля. Нямаше начин да отгатне какво би могъл да направи посетителят, ако стреляше по него. Най-накрая, след като го обиколи, той пак прескочи оградата, качи се на трактора и се върна към сутрешните си задължения.

Пилотът на пътническия самолет погледна наляво, забеляза посетителя на разстояние няколко километра, протегна ръка и побутна втория пилот.

— Погледни натам!

— Движи се успоредно с нас — рече вторият пилот.

— Мислех си, че всички са се приземили — каза пилотът.

После продължиха да го наблюдават. А посетителят продължи да се движи край тях, като поддържаше тяхната скорост, без да се приближава или отдалечава.