Посетителите - Страница 37

— Отделни съобщения. Нищо сериозно. Нищо, което да е потвърдено. Някой си в Тексас позвънил в полицията с подобно съобщение. Друго е получено в Ню Джърси. Просто съобщения на очевидци, засега нищо официално.

— Страхувам се, че струпването, което беше в орбита, е започнало да се спуска към Земята.

— Виж, Джони, защо, по дяволите, не си отидеш у дома и не си починеш? Сигурно има начин да заобиколиш посетителя, който е задръстил пътя. Остават ни още двайсет часа до следващия брой.

— Не. Ако имам нужда, мога да отида в медицинската служба, да се изтегна на някоя кушетка и да поспя няколко часа. Но по-късно. Някакви вести от Кати?

— Никакви. Защо очакваш да се обади? Сигурно е заспала отдавна.

— Според мен, когато се обади, трябва да я повикаме. Историята в Лоун Пайн завърши. Що се отнася до нас, акцията ще се премести тук. Ако нещо се случи в Лоун Пайн, Нортън може да ни го предаде. Кати ни трябва. Тя е човекът, който знае най-много за посетителите.

— Добре. Ще й предам, ако се обади.

— До скоро — каза Гарисън, затвори, бръкна в джоба си за друга десетцентова монета, пусна я в отвора и набра номера.

— Джони, станала съм и те чакам — каза Джейн. — Кога ще се прибереш?

— Бях тръгнал — отвърна той, — но после се случи нещо.

— И няма ли да се върнеш?

— Не, за известно време. Един от посетителите кацна на пътя точно пред мен. Ще трябва да се върна в редакцията. Джим ми каза, че друг се е приземил на летището.

— Искаш да кажеш, че един от тях се е приземил на магистрала 12?

— Точно така. На изток от „Ридждейл“.

— Джони, та това е само на седем-осем километра оттук.

— Да, знам. Но няма нищо…

— Джони — прекъсна го тя, — прекалено близо е. Страх ме е.

21. Съединените щати

Те се спускаха през нощта като завръщащи се птици, макар че не бяха такива, а пристигаха на непозната земя. Пристигаха в тъмнината, макар че за тях не бе тъмно, и грижливо избираха къде да се приземят. Не им пречеше почти нищо, тъй като по това време на нощта нямаше какво да им попречи. Поддържаха връзка помежду си, разговаряха непрекъснато и нямаше нещо, което един от тях да е усетил и другите да не го научат.

Приземяваха се сред блатистата делта на Мисисипи, там, където реката се вливаше в Залива, сред обширните равнини на Тексас, сред пустините на американския Югозапад, по пясъчните плажове на Флорида, сред житните поля на Запада, сред шумолящите царевични ниви на Централните щати, сред общинските земи на селата в Нова Англия, сред памучните плантации и картофените лехи на Юга, по бетонните писти на големите летища, по огромните магистрали, които пресичаха континента, но западното крайбрежие, сред горите на Орегон, Вашингтон и Мейн, сред дъбравите на Охайо и Индиана.

Те се спускаха и се приземяваха тихо, без да издават повече шум от шепота на въздуха, раздвижен от тяхното преминаване. Приземяваха се меко, после се издигаха на четири-пет сантиметра над земята и политаха точно над нейната повърхност. Смутиха едва малцина от спящите милиони, над които прелитаха и край които се приземяваха. Забелязваха ги само случайно, освен когато се приземяваха по летища и магистрали.

Предизвикаха вихрушка от трепкащи, сякаш оставени от нощна пеперуда следи по екраните в дежурната стая на Стратегическото въздушно командване, но наблюдателите, които поддържаха професионален военен надзор, бяха предупредени и се бяха подготвили за пристигането им. Единствената им истинска грижа бе, че идването на посетителите може да причини смущения и да скрие навлизането на други обекти.

В онези случаи, когато се приземяваха в гористи местности, те почти незабавно се залавяха да поглъщат целулоза. В едно предградие на Вирджиния, недалеч от Вашингтон, един от тях наместо дървета започна да поглъща къщи. Друг, в Орегон, се приземи в съседство с огромен склад за дървен материал и започна да дъвче натрупаните дъски. Но повечето се спуснаха в по-слабо производителни райони, приземиха се и зачакаха.

22. Минеаполис

Когато Гарисън влезе в редакцията, Голд разговаряше по телефона. Единствените други хора в стаята бяха трима коректори и двама сънени секретари.

Голд затвори телефона и каза на Гарисън:

— Някакъв смахнат. Твърди, че група, която нарича себе си „Любовниците“, ще отиде на летището, ще седне пред посетителя и ще го обича адски силно. Да не са онези тъпаци, за които писа Кати?

— Да. А материалът на Кати изобщо стигна ли до вестника?

— Не съм го виждал. Само си спомням, че я прати да проучи тази история.

— Сигурно още е на пишещата й машина. Работеше по нея, когато я прекъснах, за да я пратя в Лоун Пайн. Сега като съм тук, защо не си тръгнеш?

— Ами! — отвърна Голд. — Не бих пропуснал това и за милион долара.

— Добре, щом така искаш. Но защо не седнем и не помислим какво да правим? Навярно през следващите няколко часа ще трябва да извикаме някои от нашите хора по-рано. Имаш ли някакви идеи?

— Джей в момента е на летището — каза Голд. — Хванах Слоун преди да си тръгне и го пратих на магистрала 12. Джоунз току-що се върна от Южна Дакота и ще трябва да напише материала за индианците от Блак Хилс за неделния брой.

— Предлагам да забравим историята с Блак Хилс — каза Гарисън. — Имаме си достатъчно други проблеми, а тя може да почака. Джоунс е добър репортер и ще имаме нужда от него. Наспал се е добре през нощта. Обади му се след час-два.

— Фрийман е другият, когото можем да използваме рано — рече Голд. — Той има опит с властите. Най-вероятно губернаторът ще свика гвардията. Имаме нужда от човек, който може да седи тук на бюрото и да следи действията на щатското правителство. Обадих се на магистралната полиция и тя се е заела със случая. Сигурно са пратили полицаи при посетителя на магистрала 12. А също и на летището, но там си имат свои собствени сили за сигурност и може да нямат нужда от помощ.