Посетителите - Страница 29

— И сега, след като научихме лошите новини — попита Хамънд, — какво ще правим? Нали за това сме се събрали? За да определим посоката си на действие. Утре сутрин бих искал да съм в състояние да кажа на шефа, че разполагаме поне с някои отговори.

— Едно от нещата, които трябва да свършим, е да уведомим всички губернатори да вдигнат Националната гвардия в бойна готовност — каза Уайтсайд.

— Това със сигурност ще подплаши ненужно страната — възпротиви се Хамънд.

— И ще нервира някои от съседите ни — прибави Кларк.

— Какво ще кажете да го направим тайно? — попита генералът. — Да съобщим на губернаторите да бъдат готови да свикат гвардията всеки момент.

— Ще се разчуе — отвърна Портър. — Не съществува такова нещо като секретност сред четирийсет и осем губернатори — даже петдесет, ако смяташ и Хавай и Аляска, а аз предполагам, че точно те ще се нацупят, ако ги подминем. Губернаторите са политици и повечето са големи дърдорковци. Освен това всички до един имат екипи и…

— Дейв е прав — каза Хамънд на Уайтсайд. — Просто сам си го търсиш.

— Щом стана въпрос — продължи Портър, — страната трябва да бъде информирана не само за това, което правим, а и защо го правим. При всички случаи ще разберат след няколко дни и затова е по-добре да го кажем на хората веднага. По-добре новините да изхождат от нас, а не от някой друг.

— Освен свикването на Националната гвардия, какво друго можем да направим? — попита Уайтсайд.

— Ти продължаваш да гледаш на тези неща като на врагове — каза Алън.

— Поне са политически врагове — отвърна генералът. — Докато не научим повече за тях, трябва да сме подготвени да виждаме в тях потенциална заплаха. А ако ни нападнат, автоматично се превръщат в истински врагове.

— Може би е време да изложим положението на някои от международните ни приятели — предложи Хамънд. — Досега не го направихме, но ако струпването започне да се спуска, няма да останем единствените, замесени в проблема. Може би дължим на другите да ги информираме какво става.

— Президентът трябваше да присъства на това обсъждане — каза Уайтсайд.

— Не — възрази Хамънд. — Нека спи. Нужна му е почивка. Задава се дълъг, труден ден.

— Защо приемаме, че само ние сме пратили совалка, за да разгледа струпването? — попита Портър. — Съветите също имат космическа станция. Биха могли да пратят совалка. Съобщихме за новия обект в орбита преди повече от двайсет и четири часа. Имали са достатъчно време.

— Не мога да бъда сигурен — отвърна Хамънд. — Струва ми се невероятно. Тяхната станция е на значително разстояние от нашата и совалката ще пътува по-дълго. Не че разстоянието има чак такова значение, но някак си не мисля, че е така. Поради факта, че нямат толкова сериозно основание да реагират. Посетителят е в нашата страна, а не в тяхната.

— А какво има чак такова значение? — попита Кларк.

— Не искаме да отидем при тях и да им кажем: „Вижте, колеги, онова нещо е хей там горе“, ако имаме дори най-малкото основание да смятаме, че знаят колкото нас или даже повече.

— Според мен възражението ти е чисто академично — каза Хамънд.

— Сигурно е така — рече Портър. — Просто не искаме да изглеждаме по-глупави, отколкото трябва.

— Да се върнем на въпроса за отбраната — настоя Уайтсайд. — Забранихте да вдигаме Националната гвардия. Щом не можем да направим това, трябва да се обяви бойна готовност в редовите армейски подразделения.

— Ако може да стане без много шум — каза Хамънд. — Ако можеш да гарантираш, че няма да се разчуе.

— Това може да се уреди — отвърна Уайтсайд.

— Това, от което се притеснявам, е обществената паника — продължи Хамънд. — Засега всичко е наред, но само да натиснем погрешното копче, и страната може да се взриви. Напоследък се приказваше и спореше толкова много за НЛО, че страната е пред срив.

— Струва ми се, че всичките приказки за НЛО са в наша полза — каза му Портър. — Идеята за пристигането на извънземни на Земята е ужасно стара. Много хора са се примирили с мисълта, че някой ден те ще дойдат. Ето защо са по-добре подготвени за това. Така шокът ще бъде по-слаб. Някои хора смятат, че за нас ще бъде добре, ако дойдат. Нашата психика вече не е като във „Война на световете“ на Хърбърт Уелс. Поне не напълно. Имаме известна философска подготовка.

— Може и да е така — рече Кларк, — но дори само един проклет глупак да каже нещо погрешно, ще избухне паника.

— Съгласен съм — каза Хамънд. — Може би подходът ти е правилен, Дейв. Кажи на хората всичко, което знаем. Дай им малко време да го осмислят, тъй че ако пристигнат още посетители, да са почти свикнали с тази идея. Пусни тук-там по някоя успокоителна дума, само внимавай да не прекалиш с успокоителния сироп. Остави им малко време за трезв размисъл. Време да го премислят и обсъдят.

— Значи решаваме следното — обобщи Кларк. — Военните ще бъдат информирани за положението. Засега няма да пипаме гвардията, но ще бъдем готови да я вдигнем всеки момент и в цялата страна. Ще обърнем сериозно внимание на информирането и консултирането с други правителства. Ще съобщим на хората толкова факти, колкото можем. Ами ООН?

— Да оставим ООН настрана за известно време — предложи Хамънд. — И без това ще ни се нахвърлят с достатъчно обвинения. Освен това от само себе си се разбира, че шефът трябва да одобри всичко, което решихме. Той ще се събуди след два часа. Няма да се наложи да чакаме дълго. Когато започнем да действаме, ще трябва да действаме бързо.

— Джон, бих искал да съобщя на момчетата си веднага — каза Уайтсайд. — Предполагам, че не възразяваш. Всичко си остава в семейството, така да се каже.