Посетителите - Страница 28

Уайтсайд беше заел стола зад бюрото на Портър и се люлееше. Кроуел, шефът на НАСА, и доктор Алън седяха един до друг на малкото канапе. Кларк наливаше кафето в чашите. В стаята с бърза походка влезе Хамънд.

— Какво става? — попита той. — По телефона ми се стори, че е нещо неотложно, Джак.

— Не знам колко е неотложно — отвърна Кларк. — Но трябва да поговорим за него. Совалката е излетяла и от станцията ни пратиха информация.

— Каква информация?

Кларк посочи Кроуел. Всички очи в стаята се обърнаха към шефа на НАСА.

— Новият обект в космоса — започна Кроуел, — както мнозина от нас сигурно са подозирали, но не са искали да говорят за това, има съвсем определена връзка с приземилия се в Минесота посетител.

— Каква връзка? — попита Хамънд.

— Това изобщо не е обект в класическия смисъл на думата. Това е струпване на посетители — на стотици, а може би хиляди посетители. Досега никой не си е направил труда да изчисли колко биха могли да са.

— Искаш да кажеш, че обектът представлява голям брой посетители, струпани във формата на колело?

Кроуел кимна.

— Трябваше да го разберем дори и без да пращаме совалката. Телескопното наблюдение от станцията трябваше да ни го покаже. Наблюдателите не са видели монолитен обект, а сбор от отделни части.

— Не точно отделни части — каза Кларк.

— От хиляда и шестстотин километра би трябвало да изглежда така.

— Но те все още остават струпани заедно — рече Хамънд. — Искам да кажа, че не започват да се отделят.

— Не можем да бъдем сигурни — отвърна Кроуел. — Според двамата пилоти на совалката по ръба на струпването имало някакво разсейване. Всички посетители — посетители е неточна дума, но не знам как иначе да ги наричам — всички посетители по ръба на диска като че ли не са били толкова близо до другите, колкото би трябвало. Дали това означава, че струпването започва да се разпръсва, ние не знаем. Ако го сравните с рояк пчели, това положение би било нормално. В един рояк винаги има известен брой пчели, които се движат по краищата му и търсят по-безопасно място за себе си, докато в същото време самият рояк остава цял. Такъв може да е и случаят с нашето струпване там горе. Пилотите на совалката не са сигурни. Почти не са виждали.

— Не са можели да виждат ли? — попита Уайтсайд. — Какво им е пречело?

— Много често обектите в космоса се засичат трудно — отвърна Кроуел. — Там няма подходящ фон, на който да се забележат. Вижда се най-вече чрез отразена светлина.

— Ами слънцето? — продължи Уайтсайд. — Струпването трябва да е било изцяло изложено на слънчевата светлина. Отражението трябва да е било достатъчно.

— Генерале, просто не е било така. Което ме навежда на мисълта, че може да си имаме работа с черни тела.

— С черни тела ли? Чувал съм този термин, но…

— Тела, които поглъщат цялата енергия, а в този случай — слънчевата радиация. Съвършено черното тяло би погълнало цялата енергия без никакво отражение.

— Сигурно — обади се Алън. — Трябваше да се сетя. Всъщност трябваше да знам. За да се пътува в космоса, е необходима доста енергия. Това е начинът, по който могат да извлекат енергията си. Не е много, но те я поглъщат цялата. Не само от слънцата в космоса, колкото и да е слаба радиацията им, а от всичко останало, от което могат да извлекат енергия. От микрометеоритите например. Това, разбира се, е кинетична енергия, но навярно могат да я трансформират в потенциална. Много енергия има и в космическите лъчи. И във всевъзможни други видове радиация. Могат да я попият цялата. Навярно са нещо като енергийни гъби.

— Докторе, сигурен ли сте в това? — сухо попита Хамънд.

— Е, не, не точно. Определено не съм сигурен. Но хипотезата е издържана. Възможно е това да е начинът, по който функционират. Една пътуваща през космоса машина трябва да извлича достатъчно енергия, за да продължи да пътува.

После се обърна към Кроуел:

— Още преди да ни кажеш какво представлява обектът, имах предчувствието, че ще открием точно това, което ни описа. Моите хора в Лоун Пайн докладват, че посетителят там праща сигнали, модулирани сигнали, което доказва, че поддържа контакт с нещо. И аз се запитах с какво би могъл да поддържа контакт. Отговорът бе очевиден — с други като него. Никой друг не би могъл да дешифрира неразборията, която праща.

— Което означава — каза Уайтсайд, — че съобщава на всичките си роднини какви прекрасни гори е открил. Че ги кани тук, за да ги ядат заедно. Съвсем скоро в горите ни могат да се приземят и други и да натъпчат салфетки под брадичките си.

— Хенри — рече Хамънд, — пак правиш прибързани заключения. Не можем да бъдем сигурни в това.

— Възможността съществува — упорито настоя генералът. — Не можем да си затворим очите пред нея. Боже мой, какво ужасно положение!

— Какво друго са открили хората ти? — попита Портър научния съветник.

— Не е много. Посетителят не е от метал. Сигурни сме в това. Но не знаем какво представлява. Опитахме се да вземем някои проби…

— Искаш да кажеш, че хората ти просто са се приближили до него, поогледали са го и са го поостъргали?

— По дяволите, човече, те са се изкатерили и отгоре му. Проучили са всеки сантиметър от него. А той не им е обърнал внимание. Дори не е трепнал. Просто е продължавал да се придвижва.

— Мили Боже — възкликна Кларк. — С какво ли си имаме работа?

Никой не му отговори.

— Озадачава ме едно нещо — каза Кроуел. — Как онова струпване там горе е влязло в орбита? За да се прати обект в орбита, е необходимо известно време. Нужни са няколко обиколки около Земята, за да стигнеш там, където искаш, и да се движиш с каквато скорост искаш. Ако този нов обект, ако това струпване, е обикаляло преди да влезе в орбита, нашите наблюдатели би трябвало да са го засекли още преди доста време. Но не са. Когато са го открили, то вече е било в орбита. И още нещо: трябва да е знаело доста за планетата, в чиято орбита е възнамерявало да влезе — скоростта на движението и въртенето й, земното привличане. Това би стигнало за която и да било друга, но за влизането в синхронна орбита обектът е трябвало да знае най-подробно всички фактори. Очевидно той просто е пристигнал и се е установил на правилната височина с правилната скорост, но не знам как, по дяволите, би могло да стане това. Направо бих казал, че е невъзможно.