Посетителите - Страница 22

Тимъти Джаксън, шефът на ФБР, каза:

— Разполагам само с предварителен доклад, Хенри. Както уверяват агентите, посетителят, изглежда, не носи никакво оръжие. Всъщност той изобщо няма никакви външни особености — нищо не е монтирано върху него, нито пък има нещо, което да стърчи.

— Тогава как е убил бръснаря? — попита президентът.

— И ние бихме искали да знаем — отвърна Уайтсайд. — Но досега не сме открили отговора.

— Стив, ти си пратил хора там, нали? — попита президентът.

— Вече трябва да са пристигнали — отвърна доктор Стивън Алън, научният съветник. — Очаквам да ми се обадят всеки момент. Но трябва да ви предупредя да не се надявате на бързи и изненадващи разкрития. Очевидно си имаме работа с нещо, което е извън обичайния ни опит.

— Да те разбирам ли — попита Маркъс Уайт, държавният секретар, — че си имаме работа с нещо от космоса, може би с извънземен разум?

— Първоначалната тенденция е винаги да се преувеличава — отвърна Алън. — Признавам, изкушавам се да кажа, че това е космически разум, но все още не разполагаме с такива доказателства. Наистина не може да се отрече, че онова нещо е паднало от космоса и, както казах, очевидно е извън целия ни досегашен опит, но като учен, не съм склонен да правя каквито и да било заключения поне докато не разполагаме с някакви резултати.

— Ни се водиш, ни се караш — рече държавният секретар.

— Не, Маркъс, просто не избързвам със заключенията. Не е много вероятно да произхожда от Земята, но засега просто не знаем. Окуражава ме фактът, че каквото и да е, досега то като че ли няма намерение да причинява някаква вреда. Засега се е държало приятелски.

— Отсичането на дървета не може да се нарече точно приятелско държане — каза Уилям Съливан, министърът на вътрешните работи. — Господин президент, земята, която е започнало да опустошава, е праисторическа необитаема зона. Тя е една от най-значителните екосистеми от този род и е най-типична за истинския вид на праисторическата пустош. Няколко хиляди акра гора, предимно от бял бор, си стои там и до днес, както си е стояла преди белите хора да пристигнат в Америка. Това наистина е страшна трагедия.

— Струва ми се — рече Хамънд, — че отсичането на дървета и извличането на целулоза от тях би трябвало да се разглежда като проява на разум.

— Една добре програмирана машина би могла да се справи с тази задача съвсем лесно — отвърна научният съветник.

— Но някой трябва да е програмирал тази машина.

— Прав сте — съгласи се Алън.

— Според мен — рече държавният секретар, — загубата на няколко дървета е нищожна в сравнение с това, което става.

— От твоята гледна точка — каза министърът на вътрешните работи, — може и да е така, но от моята не е. Безпокои ме арогантността на посетителя. Все едно някой да влезе в задния ти двор и да отсече ябълката, която си отглеждал от години, или пък да открадне зеленчуците от градината ти. При това не като обикновена вандалска постъпка, а да се държи така, сякаш има законното право да отсече ябълковото дърво или да окраде градината ти.

— Само си губим времето с такива дребни проблеми — рече държавният секретар. — Трябва да обсъдим националната си позиция, да разработим някаква стратегия. Ако този наш посетител в Минесота се окаже извънземен разум, ние непременно трябва да сме готови с политиката си към него. Не можем да сме сигурни, че е сам. Може да има и други, които да го чакат да им се обади. А ако се появят и други, тази политика би била от първостепенна важност. Трябва да имаме някаква идея как да действаме спрямо тях. Как ще се отнасяме с тях? Нямам предвид незабавно да се заемем с подробностите, защото засега не знаем за какво става дума, но определено трябва да очертаем някакви широки линии, в които да действаме при определени обстоятелства. Сега имаме време да разработим такава политика. Ако не го направим, ще се наложи да реагираме на различни ситуации, и то не винаги в наша полза.

— Говориш така, сякаш онова нещо в Минесота е равнозначно на нова държава — каза Уайтсайд. — Е, то не е държава. Не знаем какво е. Как да разработваме политика, като не знаем какво е? Като военен, моята принципна задача е отбраната ни от него.

— Досега няма белези, че имаме нужда от каквато и да било отбрана — рече Уайт.

— Трябва да поговорим и по един друг въпрос — каза Лесли Лоугън, шефът на ЦРУ, — и това е сигурността.

— Какво искаш да кажеш с това „сигурността“? — попита държавният секретар.

— Ако онова нещо в Минесота се окаже извънземен разум — поясни Лоугън, — ако открием, че е пристигнало от място, което изобщо не прилича на Земята и където факторите на еволюцията и развитието са съвсем различни от тези тук, тогава бихме имали възможност да научим много от него. Бихме си имали работа с извънземен разум и извънземна технология. Ако успеем да получим част от тях, несъмнено бихме могли да ги приспособим за собствените си нужди и за националния си напредък. Всяко проучване, което му направим, трябва твърдо да се ръководи от това. Според мен би било извънредно неразумно да споделяме откритията си със света. Трябва незабавно да предприемем стъпки, за да се осигурим, че нищо от това, което открием, няма да попадне в чужди ръце.

— Досега — рече държавният секретар — се е приземил само един посетител. Може да последват и други. Ако стане така, има голяма вероятност някои от тях да се приземят в други страни. В подобен случай, струва ми се, не ще бъдем в състояние да скрием много информация. Мисля, че би било по-добре да споделим със света това, което научим. Ако постъпим така и ако се приземят още посетители в други страни, ще можем да очакваме и те да споделят с нас своите открития.