Посетителите - Страница 23

— На първо място — каза Лоугън, — ние не можем да знаем дали ще се приземят още посетители. Но дори да стане така, малко други държави, а навярно и нито една, притежават нашия научен потенциал и възможности, за да извлекат някаква информация.

— Това може да е истина, но политиката, на която държиш ти, би предизвикала изключително лошо впечатление в света, ако подбираме прекалено очевидно с кого да споделим информацията или каква информация да съобщим. Ако изобщо открием нещо.

— Бихме могли да съобщим някои най-общи открития — предложи шефът на ЦРУ. — Като жест към световното мнение, щом смяташ, че ще ни е от полза. Но бих препоръчал да не бързаме с това и да подбираме информацията най-сериозно.

— Съществуват световни интереси — каза държавният секретар — и към мен вече се обърнаха с някои предпазливи проучвания. Тази сутрин ми се обади сър Бейзил, британският посланик. Утре очаквам да ми позвъни Дмитрий. А след това и останалите. Според мен, ако си сътрудничим още от самото начало, ще допринесем за създаването на по-добър международен климат. Не след дълго можем да очакваме да бъде изразено мнение, че това не е само вътрешен, а международен проблем. Бих препоръчал да поканим екип от световни учени да вземе участие в нашите наблюдения, изследвания и заключения.

Шефът на ЦРУ поклати глава и каза:

— Изобщо не съм съгласен с теб.

— Анди, какво ще кажеш за всичко това? — попита президентът.

— Не мога да коментирам през куп за грош — отвърна Андрю Ролинз, министърът на правосъдието. — Доколкото си спомням, в международното право няма нищо по въпроса. Възможно е да има нещо, забутано из някакви договори. Трябва да ми дадете няколко дни.

— Говориш като юрист — каза държавният секретар.

— Аз съм юрист, Маркъс.

— От глава до пети, нали? Кажи като човек, не като юрист. Какво мислиш? Дори да противоречи на скъпоценните ти правни съчинения.

— Това, което ме учудва — отвърна Ролинз, — е, че досега разговаряхме за нашите и световните интереси, за това каква политика да предприемем. Дори и за миг не се замислихме за интересите на този наш посетител. Той е наминал да ни посети, дали за добро, не зная. Но докато не разберем, докато не се убедим в противното, струва ми се, като любезни домакини, ние трябва да го оправдаем поради липса на доказателства.

— Анди — рече държавният секретар, — точно това се опитвах да кажа и аз. Както обикновено, ти го изрази много по-добре от мен.

— Но той унищожава дървета! — простена министърът на вътрешните работи.

— Макар и да признавам, че сигурно имаме известни задължения да се държим като любезни домакини — каза Уайтсайд, — все пак настоявам да сме нащрек. Трябва да останем на поста си. Сблъскваме се с нещо, което ни е непознато.

— Още ли смяташ, че ще бъдем принудени да се отбраняваме? — попита държавният секретар.

— Не съм казал това, Маркъс. Казах, че трябва да останем нащрек.

— На пресконференцията днес имаше няколко въпроса за новия обект в орбита — обади се Портър. — Искаха да знаят дали обмисляме да пратим совалка от космическата станция, за да го проучи. Казах им само, че този въпрос още не е обсъждан. Все още ли е така? Спомням си, че преди малко се спомена нещо.

— Совалката може да отлети след час — отвърна Джон Кроуел, шефът на НАСА. — Необходима е само заповед на президента. Станцията е в готовност и екипажът на совалката чака.

— Много ли е трудно? — попита президентът.

— Сравнително просто упражнение — отвърна Кроуел. — И станцията, и обектът са в синхронни орбити на по-малко от хиляда и шестстотин километра разстояние. Струва ми се, че ще ни е от полза, ако използваме совалката, за да разгледаме обекта отблизо. С телескопа на станцията, който, както ви е известно, не е с астрономически лещи, а с доста ограничени възможности, все пак успяхме да открием известна информация. Обектът е много по-голям, отколкото смятахме отначало. Диаметърът му е около трийсет, а дебелината му — осем километра. Формата му е дисковидна. Изглежда, не е монолитен обект, а по-скоро е съставен от отделни части.

— Мисълта, която, разбира се, се поражда в главите на всички — каза Портър, — е, че може да има нещо общо с нашия посетител. Може да е кораб-майка.

— Според мен трябва да пратим совалка — рече президентът — и да разберем какво е всъщност това. Има ли някаква опасност?

— Нищо конкретно, за което да знам — отвърна Кроуел. — Но тъй като имаме работа с нещо неизвестно, опасността не може да се изключи изцяло.

— Какво мислите за това? — попита президентът. — Виждате ли някакви усложнения?

— Може да възникнат усложнения — отвърна министърът на правосъдието, — но това е нещо, което трябва да направим. Трябва да разберем какво е онова там, с какво може да си имаме работа. Но според мен на пилота трябва да се нареди да е извънредно предпазлив. Да внимава да не го предизвика. Без открити ходове. Без геройски изпълнения.

— Съгласен съм — каза държавният секретар.

— И аз — заяви министърът на вътрешните работи.

Одобрително мърморене обиколи масата.

11. Лоун Пайн

Когато Кати се спусна по хълма зад мотела, Джери беше оттатък реката и вече чакаше. Седеше зад няколко сливови дървета, за да не го видят от моста, на шейсетина метра нататък по реката.

Кати заобиколи дърветата, видя го и му подхвърли чифт обувки.

— Вече можеш да махнеш ботушите — каза тя. — Надявам се, че съм взела правилния размер.

— Нося четиридесет и първи — рече Джери.