Посетителите - Страница 19

Тя стоеше и гледаше. Нямаше какво толкова да се види. Просто една огромна черна кутия, която поваляше дърветата и ги поглъщаше. Това, което плашеше в нея, беше бавното й, целенасочено движение, чувството за мощ, което излъчваше, очевидната й увереност, че нищо не би могло да й попречи да прави това, което правеше.

Тя се приближи до полицейската кола.

— Да, госпожице? — попита единият от полицаите. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Колата — рече тя. — Тази, която беше смачкана в края на моста. Сега я няма.

— Дойде един камион и я изтегли — отвърна полицаят. — Шофьорът имаше необходимите документи, за да я вземе, и ние му позволихме. Питахме по радиостанцията и ни казаха, че всичко е наред.

— Откъде получихте заповедта?

— Госпожице — отвърна полицаят, — не мога да ви кажа.

— От ФБР ли?

— Госпожице, не мога да обсъждам въпроса.

— Добре, няма нищо — каза тя. — Така трябва. А можете ли да ми кажете какво ще стане сега?

— Ще пристигнат военни инженери, за да построят временен мост. Очакваме ги всеки момент. Както разбрах, става дума за сглобяем мост.

Към тях се приближи Чет и й каза:

— Заснех всичко, което мога оттук. Трябва да се приближим повече. С Троубридж и някои от другите поговорихме за това. Според нас, можем да прегазим реката. Течението под вира е бързо, но не е много дълбоко. Поне така ни казаха местните. Ако се хванем за ръце и си помагаме, можем да минем оттатък.

— Не можете да пресечете реката — възрази един от полицаите. — Така ни е заповядано. Никой не трябва да пресича реката.

— Ако ще пресичате, имайте ме предвид — рече Кати. — И аз ще дойда.

— По дяволите — каза Чет. — Ти стой тук и пази оборудването — трябва да го оставим на брега. Ще взема само един апарат и няколко резервни филма.

— Чет — настоя Кати, — аз идвам с вас. Ако другите тръгнат, ще дойда и аз.

— Ще си подмокриш дупето. Водата е студена.

— И преди съм се мокрила. И съм брала студ.

— Проблемът е в онези от телевизията — каза Чет. — Искат да вземат прекалено много оборудване. Искат да им помогнем. А машинарията им е тежка.

Полицаят, който беше говорил с тях, се приближи.

— Не можете да пресечете реката — каза той. — Така ни е заповядано.

— Покажете тази заповед — рече войнствено Чет.

— Нямаме писмени заповеди. Само устни. По радиостанцията. Никой да не пресича реката.

Към тях се приближи Троубридж от минеаполиския „Стар“.

— Чух ви — обърна се той към полицая. — Ще ви се наложи да използвате сила, за да ни спрете. А ми се струва, че няма да го направите.

Вторият полицай се присъедини към първия.

— Проклети вестникари! — възмутено каза той, после се обърна към колегата си: — Вземи радиостанцията. Съобщи им какво става.

Дойде и някакъв друг мъж.

— Аз съм Дъглас, от канзаския „Стар“ — каза той на полицая. — Ще имаме предвид заповедта ви, но трябва да минем оттатък. Това там е федерална територия. А вие сте представители на щата. Нямате съдебна заповед…

Полицаят не му отвърна нищо.

— Наистина ли искате да дойдете с нас? — попита Дъглас Кати.

— Искам, разбира се.

— Тогава стойте близо до мен. Дръжте се здраво.

— Благодаря ви — рече Кати.

— На — каза Чет и подаде на Кати един апарат. — Окачи го на врата си. Аз ще помогна на онези от телевизията да пренесат оборудването си.

— Какво ще правиш с останалите си апарати? — попита тя.

— Ще натрупаме на купчина това, което не можем да вземем. Полицаите ще го пазят.

— Мътните да ме вземат, няма да пазя нищо — каза полицаят.

Той се обърна и се върна при колата. Колегата му говореше по радиостанцията.

— Бяхте прекалено груби с полицаите, момчета — каза Нортън.

— Ще им се извиним по-късно — отвърна Чет. — По дяволите, имаме да вършим работа.

— Има закони за пресичане на огневи линии и прочее.

— Това тук не е огнева линия — възрази Чет. — Това тук е река.

— Добре — съгласи се Нортън. — Ще мина с вас. От другата страна на Кати. Аз и човекът от канзаския „Стар“ ще я пазим да не се удави.

Единият полицай се върна.

— Можете да минете — каза той. — От наша страна нямате пречки. Но на ваша собствена отговорност. В края на краищата животът си е ваш. — После се обърна към Дъглас: — Можете да вземете под внимание и това.

— Благодаря ви — каза Дъглас. — Много ви благодаря.

На речния бряг се оформи колона. Хората викаха и се бутаха. Троубридж се спусна бързо на брега и пое командването.

— Стига сте се правили на коне — извика той. — Подредете се и се хванете за ръце с тези, които са от двете ви страни. Запазете спокойствие. Поемете дълбоко дъх. Водата е студена. Ще ви замръзнат топките.

После изведнъж се сети за Кати.

— Извинявай, Кати.

— Не се притеснявай — каза Кати. — Не можеш да кажеш нещо, което да не съм чувала.

Колоната навлезе във водата.

— Божичко! — викна един от телевизията, беше застанал пръв. — Водата е като лед.

— Спокойно — рече някой. — Няма страшно.

Продължиха. Водата в най-дълбоката част стигаше до кръста на висок мъж.

Когато нагази, Кати скръцна със зъби. Но докато напредваше с останалите, пъхнала едната си ръка в широката длан на Дъглас, а другата, като в менгеме, в тази на Нортън, забрави за студа и се съсредоточи само в пресичането на реката.

Мъжът, който водеше колоната, излезе на отсрещния бряг и започна да помага на другите.

Тракайки със зъби, Кати се покатери на брега. Апаратът на Чет се клатеше и я удряше.