Посетителите - Страница 17

...

Космически обект се приземява в Минесота — гласеше заглавието.

На страницата нямаше нищо друго освен истории, свързани с космическия обект: основната статия, съобщение от Франк Нортън за реакцията на Лоун Пайн, репортаж от канцеларията на губернатора, изявление на шефа на щатската пътна полиция, информация от вашингтонския кореспондент на „Трибюн“, статия, написана от Джей Кели, обсъждаща възможността за разумен живот във Вселената и шансовете Земята да е посетена от една от формите на живот, карта, показваща местоположението на Лоун Пайн.

Доста добре като начало, каза си той. Сега оставаше само да се обади Кати и да се появят снимките на Франк.

— Има ли някакво известие от онзи приятел с филмите? — попита той Ани.

— Обади се преди десет минути — отвърна му секретарката. — От Анока. Отбил се да зареди бензин.

Гарисън погледна часовника на стената. 10:05. Все още имаше достатъчно време да се проявят филмите и да се извадят няколко снимки за вестника.

— Обаждал ли се е приятелят на Кати? — попита той Ани. — Тя ще иска да разбере.

— Още не — отвърна Ани. — Току-що погледнах в пощенската й кутия. Помислих си, че някой може да е разговарял с приятеля й и да й е оставил съобщение. Но нямаше нищо.

— Може би не е зле да му позвъниш у дома. Знаеш ли как се казва?

— Да. Джери Конклин. Трябва да го има в телефонния указател на университета.

Гарисън огледа стаята. За разлика отпреди, сега тук имаше много хора. Повечето най-вероятно би трябвало вече да са си тръгнали, привършили с работата си за деня. Например Джей бе заминал рано сутринта за Рочестър, за да проучи онази история с рака, после се бе върнал и я беше написал, а след това беше написал статията за умозрителния живот във Вселената. И все още бе тук. Както и много други, които се въртяха наоколо в случай, че потрябват. Добър екип, изсумтя доволно Гарисън. Но по дяволите, те не би трябвало да са тук — щом работният им ден бе завършил, би трябвало да са си вкъщи.

— Забравих нещо — каза той на заместника си. — Не сме уредили квартири за Кати и Чет. Къде ще спят тази вечер? Има ли някакво подходящо място в Лоун Пайн?

— Един малък мотел — отвърна Голд. — Ани се обади да запази стаи.

— Ани мисли за всичко.

— Човекът от мотела й каза, че Нортън вече бил резервирал стаи за тях — продължи Голд.

— Добре — рече Гарисън. — Значи всичко е наред.

Хал Ръсел, който отговаряше за кореспонденциите, се приближи до бюрото на Гарисън и каза:

— Джони, бюрото ни праща още един репортаж. Белият дом току-що съобщил, че в орбита е засечен огромен неизвестен обект. Изглежда, има някаква идея, че може да е свързан с историята в Лоун Пайн. Кораб-майка, навярно.

Гарисън хвана главата си с ръце и възкликна:

— Никога ли няма да свърши тази нощ? Ще се наложи да направим място за това. Свали репортажа от канцеларията на президента от първа страница и смени местата на останалите. Ще трябва да отделим на този въпрос почти толкова внимание, колкото и на основната статия. Ще трябва да попроменим основната статия и да споменем в нея за обекта в орбита.

— Тя току-що беше завършена — каза Ръсел. — Разчетена е за 750 думи. Няма да имаме място. Ще се наложи да изхвърлим още нещо, а може би и да прибавим още един подлистник.

— Виж, Хал, има достатъчно плява, която можем да изхвърлим. Донеси ми един екземпляр, щом станат готови.

— Разбира се, Джони — отвърна Ръсел.

— Опитах се да се обадя на Джери Конклин — каза Ани, — но никой не отговаря. Какво ли може да е станало?

— Кати ще му откъсне ушите — каза Голд. — Не бих искал да се изпречвам на пътя й.

По пътеката между бюрата тежко мина високата непохватна фигура на Ал Латроп, главния редактор. Стискаше първото издание и изглеждаше разтревожен. Спря до бюрото, надвеси туловището си над Гарисън и избоботи:

— Не знам. Ама съм малко нервен. Действаме така, сякаш онова нещо в Лоун Пайн наистина е пристигнало от космоса, сякаш е някакъв космически посетител.

— Но то наистина е пристигнало от космоса — каза Гарисън. — Пристигнало е от небето и се е приземило. Прегледахме внимателно всички объркани новини…

— Но аз не си го представях така. Идеята е, че е космически разум. Някакъв НЛО.

— Прочети всичко пак — рече му Гарисън. — Внимателно. Никъде не сме казали подобно нещо. Казваме онова, което са ни съобщили други хора. Ако те са смятали, че е НЛО или нещо подобно, ние ги цитираме. Но иначе…

— Ама статията на Джей…

— Тя е като фон. Чисто умозрителна е — Джей също твърди така. Ако в космоса има разумни същества, как биха изглеждали и какви са шансовете някога да ни посетят. Такива неща се пишат от сто години. Пускат ги в списания и вестници, излъчват ги по телевизията и радиото. Джей вмъква уговорки във всеки втори абзац. „Ако се окаже така“ — така пише. Ако този обект от Лоун Пайн представлява космически разум или нещо друго…

— Джони, трябва да внимаваме. Може да предизвикаме паника.

— Ние внимаваме. Репортажите ни са обективни. Не сме излезли и на милиметър извън границите на…

Телефонът иззвъня, Ани вдигна слушалката.

— Е, добре — рече Латроп. — Трябва да продължим да внимаваме. Да не излизаме извън рамките на обективността.

— Обадиха се от фотолабораторията — каза Ани. — Момчето с филмите е пристигнало току-що.

Голд му протегна слушалката на телефона си и каза:

— Обажда се Кати.

Гарисън взе слушалката и каза:

— Един момент, Кати. — Закри слушалката с длан и се обърна към Голд: — Кажи на хората от новините да вмъкнат снимките в следващото издание. Две на първа страница и може би още няколко вътре. Отбий се във фотолабораторията и виж снимките. Ако са добри, опитай се да накараш хората от новините да намерят за тях сравнително празна страница. Във вестника има достатъчно боклук, който можем да разчистим, за да направим място.