Посетителите - Страница 16

— Няма малки човечета — съгласи се Портър. — Ще трябва да привикнем към мисълта, че ако там има живи същества, те може и да не са хора.

— Ако има живи същества?

— Точно така.

— Ние, американците, бързаме да правим заключения — каза сенаторът. — Имаме твърде голямо въображение и твърде малко здрав разум.

— Засега страната приема положението спокойно. Без истерия. Без паника.

— Понеже още няма никакво основание за истерия — каза сенаторът. — Съвсем скоро ще започнат безумни истории. Проклетите глупаци ще започнат да пускат слухове. И още нещо, Дейв.

— Да?

— Ставало ли е дума проблемът да се интернационализира?

— Не ви разбирам напълно.

— Имаме ли намерение да се свържем с други държави? Ще споделим ли проблема с тях?

— Не ви разбирам, сенаторе. Още няма какво да споделяме.

— Но за Бога, Дейв, ами ако има! Ако в Минесота са се приземили извънземни, ние трябва непременно да ги запазим за себе си. Помисли си, това е нов разум, нова технология.

— Разбирам гледната ви точка — каза Портър.

— Поне трябва да имаме първи възможността да научим нещо от тях — каза сенаторът. — А това, което бихме могли да научим от тях, би могло да обърне всичко наопаки.

— Имате ли представа колко трудно може да се окаже контактуването с извънземни — ако в онова нещо, което е паднало, наистина има извънземни?

— Естествено, че знам. Разбирам всичко. Но ние разполагаме с най-добрите учени в света. Разполагаме с големи умове.

— Въпросът още не е дискутиран, поне тук — каза Портър.

— Отворѝ дума за това — каза сенаторът. — Ще се опитам да се срещна с президента лично, но ако можеш да отвориш дума за това…

— Ще отворя — обеща Портър. — Но не знам дали ще се получи.

— Само една дума — рече сенаторът. — Това е всичко, за което те моля. Само една дума преди вашите хора да тръгнат по задачите си във всички посоки. Искаш ли да разговаряш пак с Алис?

— Ако тя иска.

Алис се обади отново и поговориха малко, а после затвориха. Портър се завъртя със стола си и забеляза, че някой е застанал на вратата.

— Здравей, Джак — каза той. — Откога стоиш там? Трябваше да влезеш и да седнеш някъде.

— Само от няколко минути — отвърна Джак Кларк. Той беше военният съветник на президента.

— Сенатор Дейвънпорт беше на телефона току-що — каза Портър.

— И какво иска?

— Просто е любопитен — отвърна Портър. — Иска да поговори с някого. Тази вечер има много хора, които търсят с кого да си поговорят. Струва ми се, че всички започват да се вълнуват. Засега няма от какво да се тревожат, но се чувстват мъничко неспокойни, задават си много въпроси и може би търсят някоя сродна душа.

— А при липсата на факти онова нещо е само един безвреден боклук, паднал от небето.

Портър поклати глава.

— Джак, струва ми се, че е нещо повече от това. Проклетото нещо се е придвижило.

— Може би е машина.

— Възможно е — каза Портър, — но и машината е достатъчна, за да ме плаши.

Кларк влезе в стаята и седна на стола до бюрото.

— Как е президентът? — попита Портър.

— Отиде да си легне. Според мен няма да може да спи много. Разтревожен е. Притеснява го неизвестността на положението. Предполагам, че именно това притеснява всички ни.

— Току-що каза, че нещото може да е само някаква машина. Джак, защо се опитваш да отхвърлиш мисълта, че може да е извънземен разум?

— Дяволите да ме вземат, ако знам. Предполагам, че си прав — наистина я отхвърлям. Някак си бягам от представата за извънземен разум. Толкова се бръщолевеше през последните години за НЛО. Почти всички са привикнали с тази мисъл. Всички или почти всички предварително са си създали някакво мнение за тях.

— Но това нещо не е НЛО, не и в популярния смисъл на думата. Не притежава нито един от белезите, които се свързват с него. Няма мигащи лампички, виещи аларми, не се върти около оста си.

— Въпросът не е там — каза Кларк. Ако има някакви доказателства, че това нещо е живо или че в него има живи същества, половината страна ще започне да бяга, пищейки от ужас, а другата половина ще си помисли, че е дошъл краят на света. Само неколцина солидни граждани ще го приемат спокойно.

— Ако се окаже — каза Портър, — че става дума за извънземен разум, федералното правителство и най-вече военните ще трябва да обясняват много на хората. От дълги години обвиняват военните, че прикриват информацията за НЛО.

— За Бога — каза Кларк, — смяташ ли, че не съм мислил но въпроса? Това беше първото нещо, за което си помислих, когато чух тази история.

— Кажи ми честно — каза Портър. — Прикривали ли сте някаква информация?

— Откъде да знам?

— А кой трябва да знае? По дяволите, Джак, ако ще защитавам правителството в тази история, трябва да знам.

— Разузнаването, предполагам — отвърна Кларк. — Може би ЦРУ. Може би ФБР.

— При тези обстоятелства дали някой ще ми каже?

— Съмнявам се — каза Кларк.

8. Минеаполис

— Обаждала ли се е Кати? — попита Гарисън.

— Не — отвърна Джим. — Стифи Грант поддържа връзката. Отначало съобщи много неща, но сега вече няма нищо за казване. Даде ми доста добро описание на обекта. Каза ми и едно-друго за реакцията на хората в Лоун Пайн. Предадох всичко на Джаксън. Той току-що започна да навлиза в историята.

Голд вдигна слушалката и се обади:

— Господин Грант, там ли сте още?

Послуша за миг, остави слушалката и каза:

— Там е.

Гарисън седна на бюрото си и взе един екземпляр от първото издание, който бяха оставили върху пишещата му машина. После го отвори и хвърли поглед върху първата страница.