Посетителите - Страница 15

— Не сме мислили чак дотам — отвърна Портър. — Докато все още няма факти…

— Но ако през следващите няколко дни се получат такива факти, каква би могла да бъде нашата позиция?

— Ако ме питате дали имаме намерение да си играем игрички с каквито и да било посетители, не е така. Това не е официално изразена позиция, а просто произтича от факта, че знам как работи нашето правителство. Истина е, че когато обектът се е приземил, някой е стрелял по него. В случая обаче става дума за постъпка на безотговорен гражданин, навярно шокиран от това, което вижда. Надявам се, че всички останали ще реагират като разумни хора.

— А как, според вас, би трябвало да реагира разумният човек?

— Според мен разумният човек трябва да се стреми към някакво разумно общуване. Най-вероятно на много ограничена основа. Но ако постигнем подобно разумно общуване, можем да продължим с нещо друго. Мисля, че ме принудихте да се разпростра прекалено. Нямам основания да ви отговоря официално на този въпрос. Проблемът още не е обсъждан. Поне доколкото ми е известно.

— Ти естествено разбираш — каза представителят на ЕйБиСи, — че ако наистина се стигне до контакт с извънземен разум, пристигнал някъде от галактиката, това би се оказало най-значителното събитие в цялата човешка история?

— Що се отнася лично до мен, аз наистина разбирам това — отвърна Портър. — Отново повтарям, че не представям някаква официална позиция. Както казах, проблемът още не е обсъждан задълбочено. Преценката на положението не е стигнала чак дотам.

— Разбираме това, Дейв — каза журналистът от ЕйБиСи. — Просто задаваме въпросите, които вероятно възникват у много други хора.

— Благодаря — рече Портър.

— Да се върнем на по-практични проблеми — каза представителят на балтиморския „Сън“. — Можете ли да ни съобщите каква ще е следващата стъпка на правителството?

— Според мен ще се ограничи до наблюдение. През следващите двайсет и четири часа ще пратим там колкото можем повече специалисти. Мнозина от тях ще бъдат вероятно учени от всички краища на страната. И то не само хора, свързани с правителството. А иначе, струва ми се, ще се ръководим от конкретната обстановка. Съмнявам се, че някой може да предскаже какво ще се случи.

— Да се върнем отново на обекта в орбита — каза журналистът от „Детройт Нюз“. — Възможно ли е огромната маса, която е била засечена, да е просто космическа смет? Пращали сме много машинарии горе. Не биха ли могли да бъдат събрани заедно от някакво взаимно притегляне?

— Не знам — отвърна Портър. — Не разбирам нищо от физика. Не мога да ви кажа дали е възможно. Подобен въпрос не е повдиган. Космическата агенция може да има някакви идеи по него.

— Не можем ли да пратим горе хора, които да го разгледат отблизо? Мислили ли сте за това?

— Не смятам, че е обсъждано. Възможно е да бъде пратена някоя от совалките ни в космическата станция. Готовност за подобно нещо със сигурност има. Но проблемът тепърва ще се обмисля.

— Ако се установи, че сме посетени от същества от галактиката — попита представителят на СиБиЕс, — бихте ли коментирали въпроса за въздействието на това събитие върху нас… върху човешката раса? Откритието, че там, в космоса, има някой?

— Несъмнено въздействието ще бъде значително — отговори Портър, — но не съм в състояние да коментирам въпроса. Може би би ви отговорил някой социолог.

— Господин секретар — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — благодарим ви, че се срещнахте с нас в толкова късен час. Вие, разбира се, ще поддържате контакт с нас.

— По всяко време, господин Смит — отвърна Портър.

Той остана, загледан в излизащите от помещението журналисти. Марша се изправи от бюрото си и застана до него.

— Струва ми се, че мина доста добре — рече тя.

— Този път не бяха толкова стръвни — отвърна Портър. — Тази работа може да придобие политически оттенък по-късно, но засега няма такова нещо. Прекалено нова е, за да има политически оттенък. Но само дай на момчетата от Конгреса няколко дни и ще видиш.

Той отиде до бюрото си, седна и се загледа как Марша се приготвя да си тръгне.

В стаята стана тихо. Някъде отдалеч се чу телефонен звън, а по някакъв далечен коридор глухо отекваха нечии стъпки.

Той вдигна слушалката и набра номера. Алис му отговори.

— Мислех си, че ще се обадиш — каза тя. — Стоях до телефона. Как мина?

— Не е зле. Не ме сдъвкаха.

— Бедният Дейв — рече Алис.

— Всичко е наред. Аз помолих за тази служба. И взимам парите.

— Никога не си молил за нея.

— Е, може и да е така, но се нахвърлих на възможността да получа работа.

— А имаш ли някаква възможност да прескочиш насам? Приготвила съм ти питие.

— Опасявам се, че не, Алис. По-добре да остана тук, за да могат да ме намерят. Поне за малко.

— Добре тогава. Чао… Един момент, татко отчаяно жестикулира. Иска да разговаря с теб.

— Дай ми сенатора. Винаги се радвам на възможността да поговоря с него.

— Лека нощ, мили. Ето ти татко.

Гласът на сенатора прокънтя в ухото му.

— Дейв, какво става там? По телевизията предават непрекъснато, но по дяволите, те не знаят какво става. Изглежда, никой не знае. Има ли нещо вярно в тази работа, че сме имали посетител от космоса?

— И ние не знаем повече от хората в телевизията — отвърна Портър. — Но мога да ви съобщя една новина. Нашите разузнавателни станции са засекли нещо ново в орбита.

Той разказа набързо на сенатора за новия обект.

— В такъв случай може би наистина има нещо вярно — рече сенаторът. — Не прилича на филмите и на тъпите телевизионни програми. Засега няма малки човечета.