Посетителите - Страница 79

— Бедните същества — рече Кати. — Дошли са толкова отдалеч. Сблъскали са се с толкова много неща. Проявили са огромна дързост. Би трябвало да сме техни приятели, а всичко ще завърши с омраза.

— За това не знам — каза Джери. — Може би само някои хора, хората, у които е властта — всякакъв вид власт, — ще ги намразят, защото им я отнемат. Но с новите коли и навярно с други неща, хората, огромната, безлика маса от хора ще танцува по улиците за тях.

— Но не за дълго — рече Кати. — Накрая и те ще ги намразят.

56. Вашингтон

— След тази нова информация — каза държавният секретар Маркъс Уайт — мисля, че може би е време да преразгледаме позицията си.

— Доколко солидна е тази информация? Необходимо ли е да я проверяваме? — попита Джон Хамънд, шефът на персонала на Белия дом.

— Струва ми се, че бихме могли да я проверим — отвърна Портър.

Президентът неспокойно се размърда на стола си.

— Дейв е прав — рече той. — Ще я проверим. Имаме хора в Лоун Пайн. Нортън ще ги заведе. Националната гвардия лети натам с хеликоптер, за да вземе групата. Всичко се пази в тайна. Гвардията дори не знае защо е пратен хеликоптерът. Скоро ще разберем дали информацията е вярна.

— Мисля, че можете да разчитате на достоверността й каза Портър. — Имал съм известни контакти с Гарисън в Минеаполис. Той е свестен гражданин. Спомнете си, че изобщо не е бил длъжен да ни информира. Имал е една изключителна история и е можел да я запази за себе си.

— Тогава защо не го е сторил? — попита генерал Уайтсайд.

— Дал ни е възможност. Каза, че според него било редно да бъдем предупредени. Помислил си, че навярно ще ни трябва известно време, за да стъпим здраво на крака преди историята да излезе от печат.

— Накара ли те да се закълнеш, че ще пазиш тайна? — попита Уайтсайд.

— Не толкова многословно. Разчитал, че няма да го подведем. Обещах му. И мисля, че трябва да го направим. В наш интерес е. Щом всичко се разчуе, по-добре да имаме някаква представа какво да говорим и правим. Имаме нужда от времето, което ни предоставя той.

— Не ми харесва — каза Уайтсайд. — Изобщо не ми харесва.

— Не е нужно да ти харесва, Хенри — рече президентът. — И на нас не ни харесва.

— Не това исках да кажа — поясни Уайтсайд.

— Знам, че не искаше да кажеш това — рече президентът. — Само интерпретирах думите ти по по-любезен начин.

— Моето мнение е, че трябва да приемем съобщението от Лоун Пайн за истина — обади се Алън, научният съветник. — На пръв поглед може да изглежда невероятно, но като се замислиш, не е. Щом посетителите могат да правят коли, съвсем логично е да могат да правят и къщи. Това е по-трудна работа, разбира се, но само донякъде. Аз лично смятам, че е едно и също.

— Но това са къщи! — възкликна Уайтсайд. — Колите са едно, а къщите са съвсем друго. Могат да разпространяват колите, но как ще се оправят с разпространяването на къщите? Като изграждат нови жилищни квартали и взимат за тях ценни обработваеми земи или промишлени обекти? Или като събарят непригодните жилища и ги заместват с новите къщи?

— Няма никакво значение как ще го направят — рече Хамънд. — Независимо от това, което сторят, и дали изобщо ще сторят нещо, опасността е налице. Що се отнася до страната, строителната промишленост ще бъде съсипана.

— Вече споменах — рече им президентът, — че сме в състояние да се справим с рухването на автомобилната промишленост. За другото не знам. Проблемът е, че това предизвиква ужасен страх, развива рак в икономическата ситуация. Ако автомобилната и строителната промишленост бъдат унищожени, остава ли нещо, което да е в безопасност?

— Какво става с колите на Мисисипи? — попита Хамънд.

— Грозна картинка — отвърна Портър. — Блокирали сме Гъшия остров, но тълпите нарастват. Рано или късно ще стане някакъв инцидент. Информирани сме за десетина или повече загинали. Една лодка се е обърнала и е потънала, тъй като търсачите на коли я претоварили. Ще има още такива случаи, сигурен съм. Не е възможно да удържиш хората да не се докопат до безплатни коли. Тези алчни копелета ще ни причинят много неприятности.

— Това е единичен случай — подчерта Уайт. — Не можем да си губим времето с него. Това, което трябва да направим, е да разработим стратегията си. Когато новината се разпространи, ще трябва да имаме поне някакъв зародиш на стратегия. Трябва да дадем на нацията и на света някакъв знак какво възнамеряваме да направим.

— Ще ни бъде трудно — рече президентът. — Каквото и да направим, ще ни бъде трудно. Още от самото начало се държахме като горди хора. Стояхме с изправени глави. Не ни прилича да отстъпваме.

— Някой проклет глупак е пуснал слух в Конгреса, че е имало огнево изпитание и че сме се натъкнали на нещо — каза Уайтсайд. — На руснаците няма да им трябва много време, за да го научат. И ако натиснат бутона…

— Този слух — рече президентът, — откъдето и да е плъзнал, ни послужи да задържим Конгреса стабилно зад нас. Ако не беше той, кой знае какво можеха да направят.

— Това е вече минало — наблегна Уайт. — Стореното — сторено. Ще трябва да се примирим. Както ви казах още отначало, не можем да се справим сами. Ако действаме разумно, зад нас ще застане и останалата част от света. Не сме отишли чак толкова далеч, че да загубим добрата воля.

— Дори на Русия ли? — попита президентът.

— Не знам какво ще направят, за да ни помогнат. Навярно повече, отколкото можем да очакваме. Но ако реагираме разумно, те ще държат пръстите си далеч от бутоните, за които говори Хенри.