Посетителите - Страница 72

— Да не спорим повече сега — предложи сенаторът. — Ще го обсъдим някой друг път.

— С цялата ти надута самодоволност — рече Алис. — С дълбоко втълпеното ти убеждение…

— Дейв трябва да се връща — отново я прекъсна сенаторът. — Необходим е в Белия дом. Нещо му тежи на душата.

— Съжалявам, мили — извини се тя на Портър. — Не трябваше да се натрапвам. Мога ли да чуя какво имаш да съобщиш на сенатора?

— Изобщо не си се натрапвала — каза Портър, докато довършваше втория си сандвич. — И, да, бих искал да чуеш това, което имам да казвам. Не ме презирай прекалено много заради него. Мога да бъда и откровен. Белият дом иска да използва сенатора.

— Не ми харесва как звучи — възрази Дейвънпорт. — Не обичам да ме използват, макар и да предполагам, че това е част от политиката — да използваш и да бъдеш използван. За какво конкретно става въпрос?

— Можем да оцелеем — поясни Портър, — или поне смятаме, че можем, ако успеем да задържим положението известно време. Трябва ни единствено време. Не някакви велики постижения. Само няколко дни.

— Имате си свои собствени хора — рече сенаторът. — Защо трябва да се обръщате към мен? Знаете, че съм играл по вашата свирка много рядко.

— Нашите хора — продължи Портър — ще направят каквото е по силите им. Но точно това ще се размирише на мръсна политика. Ако се намесите вие, няма да е така.

— Кажи ми защо трябва да ви помагам. Борил съм се срещу почти всички законодателни актове, които сте налагали. Имаше моменти, когато Белият дом разговаряше доста грубо с мен. Не разбирам как бихме могли да имаме каквито и да било общи интереси.

— Трябва да се имат предвид и интересите на държавата — каза Портър. — Един от резултатите от случилото се ще бъде усилването на натиска върху нас да поискаме външна помощ. На основание на това, че положението не е единствено национален, а и международен проблем, и че останалата част от света би трябвало да участва наравно с нас. ООН вдига врява за това от самото начало.

— Да, знам — отвърна сенаторът. — Не съм съгласен с ООН. Това изобщо не е тяхна работа.

— Залогът е твърде голям — продължи Портър, — за да допуснем това да се случи. Бих искал да спомена и нещо, което е конфиденциално, строго секретно. Искате ли да го чуете?

— Не съм сигурен. Защо ти трябва да ми го казваш?

— Имаме нужда да плъзне слух.

— Това е ужасно! — възкликна Алис.

— Не бих си позволил да реагирам като дъщеря си — рече сенаторът, — но отношението ми е приблизително същото. Макар че ни най-малко не обвинявам лично теб. Приемам, че не говориш от свое име.

— Да, не говоря от свое име. Поне не изцяло. Макар че смятам за много любезно…

— Искаш да ми кажеш нещо, тъй че да мога да пусна мълвата — да я пусна извънредно предпазливо и на съответните места, като разбираш отлично, че точно аз знам къде би имало максимално въздействие.

— Доста груб начин на изразяване — рече Портър.

— Дейв — каза сенаторът, — този разговор е груб в същността си.

— Не възразявам срещу думите, които използвате поясни Портър. — Не бих ви карал да ги смекчавате. Можете да кажете „не“ и аз ще стана и ще си тръгна. Няма да споря с вас. Няма да ви обвинявам в зложелателност. Специално съм инструктиран да не споря с вас, нито пък да ви насилвам да извършите каквото и да било. Не сме в състояние да ви окажем натиск. Дори да можехме, нямаше да го сторим.

— Татко — намеси се Алис, — колкото и да е ужасно, той е откровен с теб. Играе мръсна политическа игра по извънредно честен начин.

— Преди няколко вечери разговаряхме за ползата, която бихме могли да извлечем от посетителите — рече сенаторът. — Позволих си известен ентусиазъм относно възможностите за постигане на гравитационен контрол. Казах, че ако успеем да се доберем до…

Портър поклати глава.

— Не става дума за това, сенаторе. Не искам да ви заблуждавам. Нито да ви вкарвам в клопка. Опитах се да бъда прям. Признах, че искаме да ви използваме за мълвата. Една ваша дума пред определени хора в Конгреса, само една случайна дума е всичко…

— Случайна дума, казваш.

— Това е всичко. Пред неколцина внимателно подбрани хора. Няма да ги назоваваме. Вие сам ще ги изберете.

— Струва ми се, че разбирам — рече сенаторът. — Дори не е нужно да ми казваш. А сега, отговори ми на един въпрос.

— Да, разбира се — съгласи се Портър.

— Било ли е проведено огнево изпитание?

— Да. Резултатите са документирани.

— И в такъв случай трябва да контролираме сериозно посетителите.

— Точно така, сър.

— Виж сега — каза сенаторът, — струва ми се, че съвестта ми е съвсем чиста. И ясно разбирам дълга си. Естествено, не си ми казвал нищо. Просто ти се е изплъзнало от езика и аз дори не съм го забелязал.

— В такъв случай — каза Портър — ще се връщам. — После се обърна към Алис: — Благодаря ти за сандвичите.

— И двамата сте ужасни — отвърна Алис.

50. Съединените щати

Разговор на закуска:

— Хърб, винаги съм ти казвала. Казвах ти, че посетителите ще ни донесат нещо добро, но ти не беше съгласен. А сега те ни дават безплатни коли.

— Нищо не е безплатно. На този свят нищо не е безплатно. Плащаш си но един или друг начин за всичко, което взимаш.

— Но във вестника пише, че са безплатни.

— Вестникът не знае. Просто така си мисли. Там пише, че може да е така. Няма да разчитам на никаква безплатна кола, докато не я видя да стои пред къщи.

— И не й трябва бензин. Даже не й трябва път. Можеш да си летиш, ако искаш.