Посетителите - Страница 69

— Започват да се появяват — рече Гарисън. — По това време утре ще сме открили голяма част от тях.

— Проблемът е — продължи Ръсел, — че хората тръгват да ги търсят.

— Вече имат причина — каза Голд. — Нова кола във всеки гараж.

— Следващата голяма новина — рече Гарисън — ще е доставката на колите. Хората ще се събуждат и ще ги откриват паркирани пред жилищата си.

Голд поклати глава.

— Може и да не стане така. Може би ще има график за реда на получаване на колите. Нещо като национална лотария. Или пък просто ще бъдат стоварени на полето или по свободните градски паркинги и хората ще се бият за тях. Кола за най-бързия и най-подлия.

— Имаш дяволски странни идеи — каза му Гарисън.

— За себе си — продължи Голд — искам синя кола. Жена ми така и не ми позволи да си купя синя. Винаги сме имали червени. Много обича червения цвят.

— Може би ще има достатъчно автомобили — предположи Ръсел. — И двамата ще можете да си вземете по една — за теб синя, а за жена ти червена.

— В такъв случай — каза Голд — ще имаме две червени. Никога няма да ми позволи да имам синя. Смята, че синьото е детинско.

— Някой от двама ви да се е опитвал да пресметне всичко това? — попита Гарисън. — Могат ли посетителите наистина да направят толкова много коли? Изчислявали ли сме някога сериозно колко са посетителите?

— Струва ми се, че не е правено сериозно изчисление — отвърна Ръсел. — Предполагам, че са няколко хиляди. Според Кати трима от тях са направили повече от сто автомобила за по-малко от седмица. Да речем, че е било цяла седмица. Това прави повече от трийсет коли на посетител. Вземи пет хиляди посетители и ето ти сто и петдесет хиляди автомобила на седмица. Може и да са повече, но дори и така, това е повече от четвърт милион автомобила на месец.

— Нашето население е двеста и петдесет милиона — вметна Голд.

— Не на всички им трябват коли. Голяма част от тези двеста и петдесет милиона са бебета и малки деца. На тях не са им нужни коли. А спомни си и всички онези бебета посетители, които растат. След година, а може би и шест месеца, те ще са в състояние да правят коли. Доколкото си спомням, бебетата са доста много. Да речем средно по десет бебета на всеки посетител. Да речем, след година ще имаме по няколко милиона коли месечно.

— Добре — съгласи се Гарисън. — Добре. Да приемем, че си прав.

— И тогава — продължи Голд — ще започнат да правят бира. Могат да правят бира много по-бързо, отколкото коли. Да речем по каса седмично за всеки възрастен мъж. По каса на седмица е, струва ми се, добре.

— Кренвирши — допълни го Ръсел. — И бисквити. Ще трябва да направят много кренвирши и бисквити за мезе на бирата.

Телефонът иззвъня. Ани се обади.

— За теб е — обърна се тя към Гарисън. — На втора линия.

Редакторът натисна бутона и вдигна слушалката.

— Гарисън. Вътрешна информация.

— Тук е Портър от Белия дом — чу се гласът от другия край. — Обаждал съм ви се и преди.

— Да, спомням си. С какво мога да ви бъда полезен?

— Случайно да е там госпожица Фостър?

— Ще я потърся.

Гарисън се изправи, забеляза Кати на бюрото й, размаха слушалката над главата си и извика:

— Кати! Търсят те на втора линия.

48. Необитаемата зона

Нортън успокои кануто с удари на греблото от двете страни, взрян в разкрилата се зад завоя на реката гледка. Там, право пред него, над зелените борове се извисяваха грамадите квадратна чернота на петима посетители.

Посетители! Какво търсеха тук посетители, дълбоко в необитаемата зона на резервата? И щом си го помисли, разбра, че изобщо не е странно. Най-вероятно много от големите черни кутии се бяха приземили в райони, където не биха могли да ги открият лесно.

Засмя се сам на себе си, загреба дълбоко с веслото и насочи кануто към брега. Слънцето вече залязваше, така че той трябваше да потърси място за лагеруване. Тук беше толкова подходящо, колкото и навсякъде другаде. Щеше да издърпа кануто на брега и да разгледа посетителите. След това щеше да накладе огън и да се настани за през нощта. С изненада установи, че откриването на посетителите му доставя удоволствие. Имаше нещо общително в тях — сякаш неочаквано беше срещнал съседи, за чието съществуване не бе подозирал.

Издърпа кануто на полегатия каменист бряг и навлезе в гората, насочвайки се към посетителите. Във всичко това имаше нещо странно — не странно, че открива тук посетителите, а че нямаше никакъв шум. Нямаше отсичане, нито пък поглъщане на дървета. Най-вероятно бяха обработили цялата целулоза, от която се нуждаеха, бяха родили малките си и сега просто си почиваха — време за отдих след изпълнението на задълженията им.

Излезе на разчистеното от тях пространство и спря изненадан. Пред него се издигаше къща. Беше малко изкривена, пиянски килната на една страна, сякаш строителят не си беше свършил добре работата и къщата се бе получила нестабилна. Точно зад нея се издигаше втора къща. Беше изправена, но все пак нещо в нея не бе както трябва. Изтече миг преди да се сети какво й е, и после разбра — нямаше нито един прозорец.

Зад къщите стояха посетителите, подредени толкова близо един до друг, че оставяха впечатлението за група огромни сгради в гъсто застроен градски квартал.

Нортън стоеше нерешително и объркано. Никой нормален не би дошъл в тази пустош, за да построи две къщи, а после да си тръгне и да ги изостави. Нито пък някой строител би изградил килната настрани къща и още една — без прозорци. И дори хипотетичният строител да бе искал да стори това поради някаква неразбираема причина, той не би могъл да транспортира материалите до мястото на строежа.