Посетителите - Страница 62

— Не разговарях с Нортън, а със Стифи. Той седи в редакцията. Нортън е извън града. Тази сутрин е тръгнал на пътешествие с кану в праисторическата зона.

43. Вашингтон

Портър изчака журналистите да се настанят удобно и каза:

— Няма да правя изявление. Струва ми се, повечето от вас знаят, че посетителите са изчезнали. Подозирам, че по-голямата част от въпросите ви ще бъдат в тази насока. Ще им отговоря доколкото мога, но се съмнявам, че ще ви бъда от полза.

— Господин Портър — започна представителят на „Ню Йорк Таймс“, — навярно почти всички си мислят, че посетителите са се върнали в космоса и се подготвят да заминат някъде другаде. Можете ли да ни кажете дали това е истина?

— Не мога, господин Смит — отвърна Портър. — Същото си мислим и ние. НАСА следи за евентуални признаци. Космическата ни станция е нащрек, а също, предполагам, и космическата станция на Съветите. Засега няма нито дума. Но трябва да разберем, че е необходимо да се наблюдава огромен район. Възможно е да видим нещо, единствено ако посетителите се съберат в ново струпване, както беше, когато пристигнаха на Земята.

— Ако съветската станция забележи нещо, ще ни предаде ли тази информация?

— Не мога да бъда сигурен, разбира се. Но мисля, че най-вероятно ще ни я предаде.

— Дейв — каза представителят на „Уошингтън Поуст“, — може да прозвучи като заяждане, но се надявам, че ти…

— „Поуст“ — прекъсна го Портър — никога не се заяжда.

Думите на журналиста бяха удавени в избухналия смях. Портър вдигна ръка за мълчание.

— Давай — каза той. — Ще приема предварително, че не е заяждане.

— Исках да попитам следното — продължи мъжът. — Струва ми се, не е тайна, че появата на посетителите постави някои неприятни проблеми — от политически и друг характер — пред правителството. Можеш ли да ми кажеш дали изчезването им ще представлява облекчение за вас?

— Сгреших — каза Портър. — Това си е заяждане. Ще се опитам обаче да отговоря колкото мога по-откровено. Според мен може и да избързваме, като приемаме, че изчезването им означава, че са си заминали. Възможно е само да са преместили базите си на действие в по-отдалечени райони. А що се отнася до това дали правителството е въздъхнало от облекчение при заминаването им, отговорът е неопределен. Не мога да отрека, че посетителите ни дадоха основание за тревога. Сблъскахме се с проблем, с който никой досега не се беше сблъсквал. Нямаше прецедент, който да ни упъти как да се справим с тях. Трудно ни беше да преценим въздействието им върху различните прослойки на населението. В отделни моменти — нямам нищо против да ви кажа това — бяхме напълно объркани. Но мисля, че в края на краищата не овладяхме положението съвсем зле. Това е едната страна на отговора ми. Другата е, че след няколко дни работа върху проблема стигнахме до извода, че народът ни може да живее с посетителите и че от тях би могла да се извлече някаква полза. Аз лично ще съжалявам много, ако наистина са си заминали. Сигурно бихме могли да научим от тях още много неща.

— Отбелязахте, че сме можели да научим от тях много неща — попита представителят на канзаския „Стар“. — Бихте ли казали нещо повече за това?

— Бих искал само да посоча — отговори Портър, — че в тяхно лице ние бяхме в контакт с друга раса, от която бихме могли да научим нова технология, да усвоим нови идеи, да разберем за принципи и начини на мислене, за които досега не сме знаели.

— Можете ли да се конкретизирате? Доктор Алън вече от няколко дни работи по мъртвия посетител. Сигурно ви е съобщил някаква специфична информация, която би могла да ни е от полза.

— Нищо, в което да сме сигурни — отвърна Портър. — Преди няколко дни ви казах, че структурата на съществата е основана на целулоза, но под форма, която не ни е позната и която най-вероятно ще ни остане непозната още известно време. Ако научим тайната на тази извънземна целулоза, начина, по който целулозата се променя в телата на посетителите, вероятно ще бъдем в състояние да използваме целулозата като заместител за много намаляващи незаменими ресурси.

— Преди малко предположихте — каза представителят на „Чикаго Трибюн“, — че посетителите може да изместват базите си в по-отдалечени райони. Да не би да искахте да кажете, че се крият?

— Първо, не съм казвал, че се крият. Ако е така, нямам никаква представа.

— Господин Портър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — поне на пръв поглед, изглежда, има основания да се смята, че посетителите може да поставят началото на втора фаза. Отначало дойдоха и прекараха известно време, като ни наблюдаваха. Сега с изчезването си направиха друг ход, който навярно е прелюдия към начало…

— Господин Смит, карате ме да разсъждавам на основата на едно предположение — прекъсна го Портър, — и единственият отговор, който мога да ви дам, е, че не мога да коментирам. Вярно е, че във вашето разсъждение има известна логика — както сам казвате, поне на пръв поглед. Но аз не разполагам с информацията, която би оправдала подобен отговор.

— Благодаря ви, сър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“. — Помислих си, че това е въпрос, който трябва да бъде зададен.

— Радвам се, че го зададохте — рече Портър.

— Дейв, струва ми се, че трябва да продължим с това още малко — каза представителят на „Милуоки Джърнъл“. — Според мен въпросът, поставен от „Таймс“, е основателен. Щях да ти задам подобен. Тези неща ни разглеждаха. Може да са имали много по-добра представа какво представляваме, отколкото си мислим, и навярно достатъчно информация, за да могат да решат каква да е следващата им стъпка.