Посетителите - Страница 43

Кати се задави.

— Искате да кажете тук, на Земята? Че е мислел за Земята като за свой дом?

— Помислете — каза Бар. — Той е пристигнал Бог знае откъде, от разстояние, което никой не може да си представи, и търси планета, на която да се установи, търси нов дом, който да замени стария, загубен по някакъв начин. Може би Земята е точно такава планета — където би могъл да се пъпкува и да възпроизвежда малките си, да намира храна за тях, да води такъв начин на живот, какъвто навярно се е отчаял, че ще намери отново. И си казва: „Дом! Дом! Най-сетне открих дом!“

26. Съединените щати

Посетителите наблюдаваха. След като се приземиха, някои от тях останаха там, където си бяха. Други след известно време се понесоха по въздуха и започнаха наблюденията си. Кръстосваха насам-натам над индустриални заводи, обикаляха отново и отново градовете, прелитаха над обширни нивя. Придружаваха самолети, като поддържаха разстоянието и позицията си, без да пречат, летяха нагоре-надолу по дълги магистрали, като избираха онези участъци, където движението бе най-натоварено, следваха лъкатушните течения на реки, наблюдаваха лодките и всичко останало, което плуваше из водата.

Други намираха гори и се спускаха да ядат. Погълнаха редица складове за дървен материал. В района на Сейнт Луис трима се приземиха на един паркинг за автомобили на старо, изядоха десетина коли и после отлетяха. Но освен че поглъщаха дървета и коли и излапаха четирийсет-петдесет склада за дървен материал, не причиниха сериозни щети. На повечето хора, с които влизаха в контакт, навредиха съвсем леко и никой не беше убит. Пилотите, които управляваха самолетите, се нервираха от придружаващите ги посетители. Катастрофите по магистралите, от които само единици завършиха с нещо повече от огъната броня, приключиха, когато шофьорите свикнаха с гледката на огромните черни кутии, носещи се над пътя, и накрая почти не им обръщаха внимание.

Посетителите се квалифицираха като първостепенна неприятност. Те задържаха свикана Националната гвардия и окупираха вниманието на магистралната полиция и други органи на реда и закона, което струваше доста пари.

В някои от по-големите градове избухнаха ограничени безредици — там, където обществено-икономическото положение беше такова, че каквото и да се случеше, бе оправдание за безредици. По време на безредиците имаше плячкосване и палежи. Известен брой хора бяха ранени, няколко души загинаха. Студентите в някои университетски градчета проведоха кротки демонстрации, в които взеха участие различни групи, искащи отстраняване на причините за съответните им проблеми, но като цяло не предизвикаха сериозни неприятности. Религиозни фанатици и други, които не бяха религиозни, излизаха по уличните ъгли, из паркове, в черкви и зали. В някои райони култовият ентусиазъм достигна небивал разцвет. Вестникари и телевизионни коментатори представяха стотици различни гледни точки, някои от които не подлежаха на критика и бяха напълно безсмислени.

Слуховете се увеличаваха — винаги за нещо, което се е случило някъде другаде, като степента на нелепост нарастваше правопропорционално на разстоянието и започваха да се формират зародиши на легенди.

Феноменът „бях взет от тях“ се чуваше все по-често — съобщенията пристигаха от всички краища на страната и бързо започваха да се използват от новосформиращите се секти. Разни хора твърдяха, че били „взети от тях“, че по някакъв начин — никога с адекватно обяснение как е станало това — били вкарани в телата на посетителите и там или видели много чудновати неща, или получили послания (пак в най-различни варианти), които трябвало да предадат на земните хора. Членовете на сектите и много други вярваха в различна степен на тези съобщения, докато останалите им се присмиваха. Хората си спомниха, че в ранните дни на появявания (или предполагаеми появявания) на НЛО е имало мнозина, които са заявявали, че са били в пряк контакт с екипажите на летящите чинии.

Но колкото и да се разпространяваха тези съобщения или други легендарни истории, хората осъзнаха един факт, който не можеше да се отрече. Земята беше завладяна от тези космически същества и не се бе случило нито едно от нещата, които драскачите на научна фантастика бяха пророкували от толкова години.

И както го беше представил някакъв автор на уводни статии в един съмнителен малък ежедневник, излизащ в дълбините на Тенеси, всичко се оказваше просто космически пикник.

В североизточния край на Айова някакъв фермер току-що беше приключил с разораването на 160 акрово поле, когато се появи един от посетителите. Той започна да снове над полето, като правеше резки завои в края на всяка бразда и политаше обратно толкова ниско, сякаш се плъзгаше по разораната повърхност. Фермерът стоеше до навеса за машините и го наблюдаваше.

— Кълна се — каза той на журналиста, който дойде от съседния град, за да го интервюира, — сякаш засаждаше или сееше нещо в земята, която току-що бях разорал. Може би е изчакал да приключа с оранта преди да се появи. Когато свърши и се приземи на пасището, отидох да погледна — нали разбирате, да видя дали е посял нещо, или не. Но не успях да стигна дотам. Това проклето нещо се издигна и се понесе към мен — не заплашително, нали разбирате, дори не се движеше много бързо, но ми даваше да разбера, че не трябва да се приближавам до полето. Опитах на няколко пъти, но то ме прогонваше отново и отново. Казвам ви, господине, нямам намерение да споря с него. То е много по-голямо от мен. През пролетта, когато дойде време да сея, ще опитам пак. Може дотогава да се е махнало или да е загубило интерес. Просто трябва да почакам и ще разбера.