Посетителите - Страница 12

— Обадиха ми се от Вашингтон. Човекът каза, че е шефът на Генералния щаб. Съобщи си името, но не го запомних. Беше генерал, поне това си спомням.

— Досега няма реакция от страна на Вашингтон — рече Гарисън. — Трябва им време да се окопитят. Все още ли смяташ, че може да е нещо от звездите?

— То се придвижи — отвърна Нортън. — Пресече реката и тръгна към гората. Това означава, че е живо, или поне, че е много сложна машина, или машина, управлявана от разумно същество. Хората тук изобщо не се съмняват. Ако питаш тях, то е посетител от космоса. Трябваше да го видиш, Джони. Ако го беше видял, и ти щеше да повярваш.

Вратата на офиса се отвори и влезе някаква жена, последвана от мъж, натоварен с фотопринадлежности.

— Един момент — каза Нортън. — Струва ми се, че пристигнаха твоите хора. Току-що влизат.

После се обърна към жената:

— Вие ли сте Кати Фостър?

Кати кимна.

— А човекът с вас е Чет Уайт, така ли?

— Франк — каза Гарисън.

— Да?

— Дай да говоря с Кати, моля те.

— Разбира се — отвърна Нортън. — А аз ще се занимая е филмите.

Той подаде слушалката на Кати и й каза:

— Джони е.

— Филми ли ви чух да споменавате? — попита Чет.

— Да. Успях да заснема два филма преди онова нещо да пресече моста. Докато все още се виждаше.

— Не е ли вече там? — простена Чет.

— Придвижи се. Пресече моста и навлезе в гората. Сега е прекалено тъмно, за да се види. Невъзможно е да го снимате.

— На Джони ли пращате тези филми?

— Имам човек с мотоциклет. Той ще ги занесе.

— Това е добре — каза Чет. — С кола не може да се мине. Тези ваши проклети двулентови пътища! Никога не съм виждал такова задръстване. За да стигнем дотук, изминахме пеш поне пет километра. Зарязахме колата и тръгнахме.

— До скоро — каза Нортън и излезе.

Кати разговаряше с Гарисън по телефона:

— Беше ужасно, Джони. Всички се опитват да се доберат дотук. Ченгетата ги спират. Натрупаха се ужасно много коли.

— Е, вече сте там — каза Гарисън. — Помотайте се из района. Научете каквото можете. Говорете с хората. Разберете реакцията им. Как възприема градчето всичко това? Какво според тях е онова нещо? Знаеш какво ни трябва.

— Джони, обади ли се Джери?

— Джери ли? Кой Джери?

— По дяволите, Джони, казах ти преди да тръгна. Джери Конклин. С когото трябваше да изляза тази вечер. Обясних ти.

— А, сетих се. Предупредих всички. Изчакай един момент.

Съвсем слабо тя го чу да изревава: „Някой да е говорил по телефона с Джери Конклин? С когото е трябвало да излезе Кати?“

Отвърнаха му мънкащи гласове.

Гарисън се обади отново:

— Не, Кати. Не се е обаждал.

— По дяволите! — ядоса се Кати.

— Чакай да видя — рече Гарисън, като незабавно забрави за Джери Конклин. — Сега е единайсет и половина. В първото издание ще трябва да пуснем това, с което разполагаме досега. Франк продължи да ни информира. Знаем, че нещото се е придвижило отвъд реката. Обадѝ ми се пак след два часа. Съжалявам, че сте попаднали в задръстване. Радвам се, че сте се добрали дотам.

— Джони, станало ли е нещо друго? Дай ми някаква информация.

— Губернаторът е пратил близо половината от щатската полиция да блокира Лоун Пайн. Затворили са всички пътища. Вдигнал е Националната гвардия в бойна готовност. Засега никой няма представа какво става. Очевидно идеята е, че това наистина е космически кораб, но никой не е сигурен.

— Ако се обади Джери, нали ще му обясниш положението?

— Разбира се — отвърна Гарисън.

— Ще ти се обадя — обеща Кати. — Почакай един момент. Имам подозрението, че телефонните линии тук ще бъдат претоварени. Защо не накараш някой да се свърже с нас по телеграфа към девет и половина? Продължавай да се опитваш, ако не успеят да се свържат. Имаш ли номера тук?

— Да. Ще можеш ли да намериш някой да отговаря на телефона и да поддържа връзката вместо теб?

— Ще намеря — отвърна Кати. — Колко мога да му платя? Какъв е бюджетът за тази операция?

— Колкото можеш по-малко — каза Гарисън. — И толкова много, колкото се наложи.

— Добре тогава — каза Кати. — Ще поддържам връзка.

И затвори телефона. Влезе Нортън.

— Джими тръгна с филмите — каза той. — Остави един свой приятел да наглежда бензиностанцията.

— Не се забавихте много — забеляза Чет.

— Имах късмет — отвърна Нортън. — Намерих Джими веднага, а там се мотаеше и приятелят му.

— Ще ни трябва още един човек — рече Кати. — Джони ще се обади към девет и половина. Ще ни трябва някой да поддържа връзката, докато се върнем, Възможно е линиите да бъдат претоварени и да не можем да се свържем с никого.

— Струва ми се, че имам точно човек за вас — каза Нортън. — Току-що го видях на улицата. Един стар чудак, казва се Стифи Грант. Ще направи всичко за едно питие.

— Може ли да се разчита на него?

— Ако има какво да пие.

— Колко ще трябва да му платя?

— Два долара.

— Кажете му, че ще му дам пет. Но му внушете, че не трябва да предава телефона на никого. Независимо каква е причината.

— Можете да разчитате на него. Той е еднопосочен. В момента е трезвен. Ще разбере.

— Не знам какво щяхме да правим без вас — каза Кати.

— Моля ви — отвърна Нортън. — С Джони сме стари приятели. Бяхме колеги в университета.

— Онова нещо било паднало върху някаква кола — каза Чет. — Още ли е там?

— Да, доколкото зная — каза Нортън. — Охранява я полицай. Не дава да я местят, докато не се появи някой.

— Кой трябва да се появи?