Посетителите - Страница 8

Беше изминал половината път до бюрото си, когато един от телетипните апарати внезапно започна да трака лудо. Високо и настойчиво зазвъня звънец, който призоваваше за внимание.

Той се обърна кръгом и бързо пресече стаята. Беше апаратът на „Асошиейтед Прес“. Портър се приближи до него и го стисна от двете страни. Принтерът отпечатваше лента с бюлетини.

...

БЮЛЕТИН: СЪОБЩАВА СЕ, ЧЕ В МИНЕСОТА ОТ НЕБЕТО Е ПАДНАЛ ГОЛЯМ ОБЕКТ.

Апаратът спря, принтерът продължаваше да потрепва.

— Какво става? — попита Марша зад рамото му.

— Не знам — отвърна Портър. — Сигурно метеорит.

Той се обърна към апарата:

— Продължавай. Продължавай. Кажи ни какво става.

Телефонът на бюрото му иззвъня остро.

Марша направи една-две крачки и вдигна слушалката.

— Добре, Грейс — каза тя. — Ще му предам.

Телетипът отново оживя:

...

КОЙТО МОЖЕ БИ Е ПЪРВИЯТ НИ ПОСЕТИТЕЛ ОТ ДАЛЕЧНИЯ КОСМОС, ПРИЗЕМИЛ СЕ ДНЕС КРАЙ ГРАДЧЕТО ЛОУН ПАЙН В СЕВЕРНА МИНЕСОТА…

Зад рамото му Марша каза:

— Обади се Грейс. Президентът иска да ви види.

Портър кимна и се отдръпна от апарата. Започнаха да звънят звънците и на други телетипи, но той продължи да върви към вратата, после тръгна по коридора.

В чакалнята на президента Грейс кимна към вратата и каза:

— Можете да влезете направо.

— За какво става въпрос, Грейс?

— Всъщност не знам. Той разговаря с шефа на Генералния щаб. Нещо относно новооткрития спътник.

Портър пресече офиса, почука на вътрешната врата, натисна дръжката и влезе.

Президент Хърбърт Тейн затваряше телефона.

Обади се Уайтсайд — каза той. — Косата му е настръхнала. Изглежда, нашите разузнавателни станции са забелязали в орбита нещо ново. Според генерала нещо ужасно голямо. Казва, че не е от нашите. А не е вероятно и да е съветско. Прекалено голямо е, за да сме го изстреляли и ние, и те. Нито те, нито ние разполагаме с такава енергия, че да изстреляме нещо с такива размери, каквото е било засечено от станциите. Уайтсайд е ужасно разтревожен.

— Нещо от космоса? — попита Портър.

— Уайтсайд не каза подобно нещо. Но очевидно точно това си мислеше. Тръгва за насам. Ще дойде колкото може по-скоро.

— Нещо е паднало или се е приземило, не знам точно, в северна Минесота — каза Портър. — Току-що започна да пристига по телетипа, когато се обадихте.

— Мислиш, че двете неща може да са свързани?

— Не знам. Прекалено рано е да се разбере какво е кацнало в Минесота. Успях да прочета част от един бюлетин. Може да е само голям метеорит. Във всеки случай, очевидно нещо е пристигнало от небето.

— За Бога, Дейв, имаме си достатъчно неприятности и без да се случва подобно нещо — каза президентът.

Портър кимна.

— Напълно съм съгласен, сър.

— Как мина днешната пресконференция?

— Нахвърлиха ми се. Най-вече за Блак Хилс и енергийното положение.

— Справи ли се?

— За това ми плащат, сър. Опитвам се да заслужа възнаграждението си.

— Да — каза президентът. — Предполагам, че е така. Обаче не е лесно.

На вратата се почука. Грейс подаде глава в стаята.

— Марша ми донесе това — рече тя и размаха лист хартия, откъснат от телетипа.

— Дай ми го — каза президентът. Тя пресече стаята и му го подаде. Той го прочете бързо и го бутна към Портър.

— Звучи безсмислено — оплака се той. — Пише, че някаква голяма черна кутия кацнала върху мост. Един метеорит не прилича на черна кутия, нали?

— Едва ли — отвърна Портър. — Един метеорит би паднал адски бързо. И би изровил чудовищен кратер.

— Същото се отнася и за всичко друго — каза президентът. — За всичко, паднало от небето. Повреден спътник…

— Така смятам и аз — прекъсна го Портър. — Би паднало стремително и би изровило кратер. Ако е голямо.

— Изглежда, това нещо е голямо.

Двамата се погледнаха през бюрото.

— Мислиш ли… — започна президентът и млъкна по средата на изречението.

Вътрешният телефон на бюрото му иззвъня и той натисна бутона.

— Какво има, Грейс?

— Обажда се генерал Уайтсайд, сър.

— Добре. Свържи ме.

Той вдигна слушалката и каза на Портър:

— Чул е за онова в Минесота. — После се обади и остана известно време заслушан. От мястото си Портър долавяше бръмченето на пороя от думи, който мъжът от другия край на линията изливаше в телефона.

Накрая президентът каза:

— Добре тогава. Да запазим спокойствие. Информирай ме, когато научиш нещо ново.

Затвори, обърна се към Портър и продължи:

— Научил е. Някой от Националната гвардия му се обадил от Минесота. Казва, че онова нещо се е приземило, че не се е сгромолясало, че е все още там и че е с размерите на огромна сграда, цялото черно, като голяма кутия.

— Странно — каза Портър. — Всички го наричат голяма кутия.

— Дейв — попита президентът, — какво ще правим, ако наистина се окаже посетител от космоса?

— Ще преценяваме обстановката — отвърна Портър. — Ще се справяме с него както дойде. Не трябва да се плашим.

— Трябва ужасно бързо да се сдобием с някои факти.

— Така е. Телеграфните агенции ще ни предоставят някои данни. Ще се наложи да пратим колкото е възможно по-бързо екип, който да проучи нещата на място. И да се свържем с ФБР в Минеаполис.

— Районът трябва да се отцепи — каза президентът. — Не можем да допуснем да се струпат хора.

Той натисна бутона на вътрешния телефон.

— Грейс, свържи ме с губернатора в Сейнт Пол.

После погледна Портър.